Магьосникът

9

Всичко това Рия видя в топката и гледката беше наистина интересна, охо, страшно интересна. Но тя беше виждала любов и преди — понякога с трима, четирима или повече, които го правят едновременно (понякога с партньори, които не са съвсем живи). Цуни-гуни не я интересуваше много, особено в напредналата й възраст. Това, което чакаше, щеше да дойде след цуни-гуни-то.

„Свършихме ли вече?“ — беше попитало момичето.

Може и да има още едно нещо… — беше отвърнала Рия и след това каза на малката мръсница какво да стори.

Аха, беше дала на момичето съвсем ясни инструкции както стояха на прага, а Целуващата Луна сияеше над тях, докато Сюзан Делгадо спеше странен сън и Рия галеше плитката й и шепнеше нарежданията си в ухото й. Така че сега трябваше да настъпи завръзката… и това искаше да види тя, а не две бебета, които се гушат едно в друго, сякаш са първите на земята, които откриват каква е тази работа.

Те го бяха правили два пъти почти без пауза, само бяха разменили по две думи (тя би дала много, за да чуе какво са си казали). Рия не беше изненадана: след като беше толкова млад този, тя предположи, че има достатъчно сополи в торбата, та да повтаря кучката цяла седмица, а ако се съди по начина, по който малката повлекана се държеше, това сигурно щеше да й хареса. Някои от тях, след като го открият, никога не им се приисква друго: „тази е такава“, помисли си Рия.

„Но нека да видим колко секси ще се чувстваш след няколко минути, подла мръснице“ — помисли си тя и се сведе по-ниско в пулсиращата розова светлина на стъкленото кълбо. Понякога чувстваше, че светлината се отразява чак в костите на лицето й… но болката беше приятна. Да, много приятна наистина.

Най-накрая те приключиха… поне за момента. Сплетоха длани и заспаха.

— Сега — прошепна Рия. — Сега, малка моя. Бъди добро момиче и направи каквото ти е казано.

Като че ли я беше чула, Сюзан отвори очи, но в тях нямаше нищо. Тя беше будна и заспала едновременно. Рия я видя внимателно да измъква длан от тази на момчето. Седна, голите й гърди увиснаха над голите бедра, огледа се. Изправи се на крака…

Точно тогава Мъсти, шестокракият котарак, скочи в скута на Рия, като мяукаше за храна или от възбуда. Старицата се дръпна от изненада и магическата топка потъмня — угасна като духнато от внезапен вятър пламъче на свещ.

Рия изпищя отново, този път от гняв и сграбчи котката преди да може да избяга. Метна я през стаята в огнището. Това беше мъртва тъмна дупка както всяко огнище през лятото, но когато Рия насочи костеливата си, крива ръка към него, от полуизгорялата цепеница вътре се издигна жълт пламък. Мъсти изпищя и изхвърча от него с разширени очи и изпъната опашка, която пушеше като недозагасена цигара.

— Хайде, махай се! — викна след него Рия. — Изчезвай, нахално изчадие!