Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Добре. Но откога говориш? Ето това наистина искам да разбера.
— Неудобно ли ти е? Спи ли ти се?
„Той ми се надсмива“ — помисли си Еди… но дори когато това му хрумна, знаеше, че не е истина. И не, не му беше неудобно. Краката му не бяха изтръпнали, въпреки че седеше по турски откакто Роланд беше започнал да им разказва за Рия и стъкленото кълбо, нямаше желание и да ходи до тоалетната. Нито пък беше гладен. Джейк дъвчеше последните останки от ролцето.
Погледна към изумените очи на Роланд и видя, че Стрелецът му чете мислите.
— Не, не ми се спи. Знаеш, че е така. Но, Роланд… ти говориш от много време — той спря и погледна към ръцете си. Когато вдигна очи, усмивката му беше тревожна. — От дни, бих казал.
— Но времето е различно тук, казах ти го вече. Сега го откриваш и сам. Не всички нощи са еднакво дълги. Също и дните… но забелязваме времето повече нощем, нали? Да, мисля, че е така.
— Изтъняването ли разтяга времето? — И сега, след като го беше споменал, Еди можеше да го чуе в пълното му пълзящо великолепие — звук като вибриращ метал или може би най-големият комар на света.
— Може и да помага малко, но по-скоро просто такова е положението в моя свят.
Сюзан се протегна, сякаш се събуждаше от сън, който я е обгърнал като плаващи пясъци. Тя погледна към Еди едновременно отчуждено и нетърпеливо:
— Остави човека да говори, Еди.
— Да — съгласи се Джейк. — Остави го да довърши.
И Ко, без да вдига муцуна от глезена на момчето:
— Века. Върши.
— Добре де — не се възпротиви Еди. — Няма проблеми.
Роланд ги обгърна с поглед:
— Сигурни ли сте? Остатъкът е… — не изглеждаше в състояние да се доизкаже и Еди осъзна, че Роланд е изплашен.
— Давай — окуражи го Еди спокойно. — Нека остатъкът е какъвто си ще. Какъвто си е. — Огледа се. Канзас, бяха в Канзас. Някъде, някога. Само дето чувстваше Меджис и тези хора, които никога не беше виждал — Кордилия и Джонас, и Брайън Хуки, и Шийми, и Пети Ръчката, и Кътбърт Алгууд — много наблизо. Защото реалността беше тънка тук — тънка като дъното на стари дънки — и мракът щеше да се задържи, докато Роланд се нуждае от него. Еди се съмняваше, че Роланд забелязва мрака, всъщност. Защо ли би трябвало? Помисли си, че в главата на Роланд е царяла нощ от много, много дълго време… и зората все още не беше наблизо.
Протегна се и докосна мазолестата ръка на убиец. Докосна я нежно, с любов.
— Хайде, Роланд. Разкажи историята си. Нататък и до края.
— Нататък и до края — повтори сънливо Сюзан. — Прережи вената. — Очите й бяха пълни с лунна светлина.
— Нататък и до края — каза Джейк.
— Края — прошепна Ко.
Роланд задържа ръката на Еди за малко и после я пусна. Гледаше в гаснещия огън без да заговори веднага и Еди почувства, че той се опитва да открие начина. Пробва вратите, една след друга, докато открие коя ще се отвори. Това, което видя зад нея го накара да се усмихне и да погледне към Еди. Каза:
— Истинската любов е досадна.
— Какво каза?
— Истинската любов е досадна — повтори Роланд. — Така досадна като всеки друг силен и омайващ наркотик. И, като при всяка друга силна дрога…
ТРЕТА ЧАСТ: ЕЛА, ЖЪТВАРЮ
ПЪРВА ГЛАВА. ПОД ЛУНАТА НА АМАЗОНКАТА
1
Истинската любов, като всеки друг силен и омайващ наркотик, е досадна — веднъж разкажеш ли за създаването и откритието й, целувките бързо втръсват и милувките са изтощителни… разбира се, за всички с изключение на онези, които си ги разменят, които дават и взимат милувките, докато всеки звук и цвят на света сякаш се сгъстява и става по-ярък около тях. Както и с другите силни дроги, истинската първа любов е наистина единствено интересна за онези, които са й пленници.
И както всеки друг силен и омайващ наркотик, първата любов е опасна.
2
Някои наричаха Амазонката последна лятна луна. Други казваха, че е първата есенна. Независимо какво от двете беше, тя означаваше промяна в живота на Баронството. Рибарите в залива си слагаха дебелите вълнени пуловери над промазаните якета и вятърът започваше да духа все по-често и по-силно по източно-западния си есенен маршрут, и с времето ставаше все по-остър. В големите овощни градини на Баронството на север от Хамбри (и в по-малките градини на Джон Кройдън, Хенри Уъртър, Джейк Уайт и стиснатата, но богата Корал Торин), берачите започваха да се появяват между редовете, понесли странните си, двойни стълби. Следваха ги теглени от коне каруци, пълни с празни бъчви. В големите пивоварни — особено в тази на Баронството на миля от Сийфронт — студеният въздух разнасяше сладката миризма на пресовани парченца ябълки. Далеч от брега на Чистото море, дните си оставаха топли, докато Амазонката растеше. Небето беше съвсем ясно денем и нощем, но истинската лятна жега беше изчезнала с Торбалан. Последната реколта винаги беше лоша и селяните я псуваха като си задаваха въпроса защо въобще са се мъчили… но дойдеше ли дъждовният, духовит стар месец март, когато хамбарите и варелите бързо се изпразваха, им ставаше ясно. В градините на Баронството — големите на ранчерите и по-малките на селяните, даже в малките задни дворчета на гражданите — мъже, жени и деца се появяваха в старите си дрехи и обувки. Идваха с вързани за глезените панталони, защото по времето на Амазонката откъм пустинята нахлуваха несметен брой змии и скорпиони. По времето, когато се появяваше Старият демон, куп гърмящи змии щяха да увиснат от коневръзите на „Почивка за Пътника“ и магазина от другата страна на улицата. И другите заведения и магазини също щяха да украсят така коневръзите, но когато за змийските кожи се плаща на Жътвен ден, странноприемницата и магазинчето обираха печалбата. По полята и градините се виждаха кошници, подредени по редовете от жени с вързани с кърпи коси и скрити между гърдите жътвени амулети. Прибираха последните домати, краставиците, остатъка от царевицата, последните моркови и лук. Оттук нататък, докато дните се смаляваха и есенните бури приближаваха, ги чакаха меласата, подправките, тиквите и картофите. В Меджис времето за жътва беше дошло, а над главите им, все по-ясна и по-ясна с всяка звездна нощ, Амазонката се кланяше и гледаше на изток към странните водни простори, които никой мъж или жена от Средния свят не можеше да види.