Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Кордилия тръгна за вкъщи. Кутията, която й се струваше ужасен товар, когато излезе от магазина, сега беше лека като перце. Това чувство се задържа за половин миля или малко повече, но когато къщата й се появи на хоризонта, тя отново усети стичащата се по бузите й пот и болката в ръцете. Благодаря на боговете, че лятото беше почти приключило… и не беше ли това Сюзан, тъкмо превеждаща коня си през портата?
— Сюзан! — викна тя, сега достатъчно принизена до обичайното си раздразнение от момичето, което прозвуча ясно в гласа й. — Ела и ми помогни, преди да счупя яйцата!
Сюзан дойде, като остави Фелиша да пасе трева в предния двор. Десет минути по-рано Кордилия не би забелязала как изглежда момичето — мислите й биха били в плен на Елдред Джонас. Но горещото слънце беше изпарило част от романтиката от главата й и беше върнало краката й на земята. Когато Сюзан взе кутията от нея (носеше я почти с лекотата, с която го беше правил Джонас), Кордилия си помисли, че нещо става с момичето. Характерът й се беше променил на първо място — от полуистеричното объркване, с което беше напусната дома до приятно и весело спокойствие. Това беше Сюзан от предишните години… а не тазгодишната стенеща, променлива глупачка. Кордилия не би могла да се хване за нищо друго, освен…
Всъщност имаше за какво. Едно нещо. Тя се протегна и грабна плитката на момичето, която изглеждаше нетипично мръсна този следобед. Разбира се, Сюзан беше яздила, което обясняваше бъркотията. Но какво би могло да обясни защо косата й е тъмна, като че ли ярката купчина злато е започнала да мухлясва? И тя подскочи, почти виновно, когато почувства докосването на Кордилия. Какво, за Бога, беше това?
— Косата ти е мокра, Сюзан — каза тя. — Да не си плувала някъде?
— Не. Спрях и си подложих главата под помпата на Хуки. Той няма нищо против — знаеш колко дълбок кладенец има. И е голяма жега. Може би ще си взема душ после. Ще напоя и Фелиша.
Очите на момичето бяха открити и чисти както винаги, но Кордилия си помисли, че нещо друго липсва в тях. Не можеше да определи какво. Мисълта, че Сюзан може да крие нещо голямо и важно не се появи веднага в съзнанието на Кордилия. Тя би казала, че племенницата й е неспособна да пази в тайна нещо повече от подарък за рожден ден или парти… Но там нещо липсваше. Кордилия спусна пръсти върху яката на ризата за езда на момичето.
— Да, ама тука е сухо.
— Внимавах — бързо изстреля тя, вгледана объркано в леля си. — Мръсотията полепва по-добре по мократа риза. Ти си ме учила на това, лельо.
— Но се дръпна като ти пипнах косата, Сюзан.
— Аха — съгласи се Сюзан, — тъй си е. Вещицата ме пипаше по същия начин. Оттогава не ми харесва. Сега мога ли да вкарам тези неща вътре и да махна коня си от слънцето?
— Не бъди нахална, Сюзан! — Но остротата в гласа на племенницата й в действителност я облекчи по странен начин. Чувството, че Сюзан някак си се е променила, започна да се топи.
— Тогава не бъди досадна!
— Сюзан! Извини ми се!
Сюзан дълбоко си пое дъх, задържа го и издиша.
— Да, лельо. Извинявай! Но е горещо.
— Аха. Сложи тези неща в килера. И благодаря.
Сюзан тръгна към къщата с кутията в ръце. Когато се отдалечи достатъчно, за да не вървят една до друга, Кордилия я последва. Явно подозренията й бяха напразни, но момичето беше в опасна възраст, а от доброто й поведение през следващите седем седмици зависеше много. След това проблемът щеше да е на Торин, но дотогава беше грижа на Кордилия. Надяваше се, че в края на краищата, Сюзан ще сдържи обещанието си, но ще се наложи да я следи изкъсо до Жътвения празник.
ИНТЕРЛЮДИЯ: КАНЗАС, НЯКЪДЕ, НЯКОГА
Еди се размърда. Край тях изтъняването все още мрънкаше като неприятна свекърва, над тях звездите сияеха ярко като нови надежди, или лоши предчувствия. Той погледна към Сюзан, седнала с подвити под себе си остатъци от краката си; след това погледна Джейк, който ядеше бурито; хвърли едно око и на Ко, чиято муцуна беше отпусната на глезена на Джейк и който гледаше към момчето с изражение на кротко задоволство.
Огънят беше отслабнал, но още гореше. Същото се отнасяше и за Луната на Демона, далеч на запад.
— Роланд? — гласът му звучеше старчески и ръждясало.
Стрелецът, който беше спрял да пийне вода, го погледна с повдигнати вежди.
— Как можеш да помниш всяка дреболия в историята?
Роланд изглеждаше удивен:
— Не мисля, че наистина искаш да разбереш, Еди.
Беше прав за това — дъртият висок, слаб и грозен Роланд имаше навика да се оказва прав. Беше, поне доколкото Еди го осъзнаваше, един от най-дразнещите му навици.