Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
— Той уби мастър Лайонел Тресилиън — студено каза сър Джон.
— Може да е тъй, сър Джон. Но той е нанесъл удара, преди аз да сключа споразумението си с вас, и вие не можете да нарушите това споразумение, без да накърните честта си.
— Вие ли ще ни говорите за чест? — обади се лорд Хенри.
— За честта на сър Джон, ваша светлост — каза обвиняемият с подигравателно смирение.
— Вие сте тука, за да бъдете съден, господине — напомни му сър Джон.
— Така и предполагах. Това е удоволствие, срещу което се съгласихте да заплатите известна цена, а пък изглежда, че искате да изкористите една част от нея. Така изглежда, казвам. Защото предполагам, че задържането е станало случайно и че ще е достатъчно само да обърна вниманието ви върху въпроса за пленяването на мастър Ли.
Сър Джон заби очи в масата. Без съмнение честта му го задължаваше да освободи мастър Ли, каквото и да е направил този човек; освен това капитанът бе задържан без негово знание и той се научи едва по-късно.
— Какво да го правя? — ядно изръмжа той.
— Това ще решите вие, сър Джон. Но аз мога да ви кажа какво не бива да правите с него. Не бива да го държите като пленник, нито да го заведете в Англия, нито да му причините каквото и да било зло. Понеже задържането му, доколкото разбирам, е било чиста грешка, трябва да поправите тази грешка колкото можете по-добре. Достатъчно ще ми е да знам, че ще го направите, и няма нужда да казвам нищо повече. На вашите услуги, господа — добави той, за да им подскаже, че сега е напълно на тяхно разположение, и зачака.
Настъпи кратко мълчание, докато най-после лорд Хенри с непроницаемо изражение на лицето и враждебен, студен поглед се обърна към обвиняемия:
— Ние заповядахме да ви доведат тука, за да ви дадем възможност да изложите каквито и да било основания, поради които не бива да ви обесим незабавно, което е наше право.
Сър Оливър го изгледа почти развеселен и изненадан.
— Бога ми! — най-сетне рече той. — Никога не съм имал навика да хабя думите си.
— Страх ме е, че не ме разбрахте правилно, господине — отговори негова светлост и гласът му прозвуча меко и кадифено, както и подобаваше на съдийските му задължения. — В случай че държите на редовния съд, ние ще ви заведем в Англия, за да бъдете съден там.
— Но за да не градите върху това излишни надежди — намеси се с ожесточение сър Джон, — нека ви предупредя, че тъй като престъпленията, за които ще отговаряте, са извършени предимно в областта, подведомствена на лорд Хенри Гоуд, ще бъдете съден в Корнуол, където лорд Хенри има честта да бъде управител на нейно величество и върховен съдия.
— С което трябва да поздравим нейно величество — изискано забеляза сър Оливър.
— Можете да избирате, господине — продължи сър Джон, — дали искате да ви обесят на море, или на суша.
— Единственото, което не искам, е да бъда обесен във въздуха. Но едва ли ще си вземете бележка от желанието ми — дръзко отговори корсарят.
— Позволете да ви помоля, господине, да бъдете сериозен във ваш личен интерес — смъмри той обвиняемия.
— Признавам, че имам късмет, ваша светлост. Защото, ако ще ме съдите за пиратство, не бих могъл да пожелая по-опитен съдия по тези въпроси, по море или по суша, от сър Джон Килигрю.
— Радвам се, че съм заслужил вашето одобрение — язвително отвърна сър Джон. — Пиратството — добави той — е едно от най-дребните обвинения срещу вас.
Веждите на сър Оливър се вдигнаха и той изгледа редицата сериозни лица.
— Бог да ми е свидетел, че в такъв случай другите ви обвинения трябва да бъдат много убедителни, защото иначе, ако изобщо има правосъдие във вашите похвати, не е изключено да бъдете разочаровани в надеждите си да ме видите на въжето. Продължавайте, господа, с другите обвинения. Честна дума, започвате да ставате по-интересни, отколкото можех да се надявам.
— Можете ли да отрече пиратството? — запита лорд Хенри.
— Да го отрека ли? Не. Но отричам правото ви да ме съдите за него или правото на който и да е английски съд, тъй като не съм вършил никакво пиратство в английски води.
Лорд Хенри признава, че този отговор го накарал да млъкне и го объркал, понеже бил съвсем неочакван. От друга страна, това, което твърдеше обвиняемият, беше толкова очевидна истина, че бе трудно да се разбере как негова светлост не се е досетил за нея. Боя се, че въпреки заеманата от него съдийска длъжност негова светлост не беше много силен в правните науки. Обаче сър Джон, по-недосетлив или по-небрежен в тези неща, имаше готов отговор: