Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
— В никой случай, ваша светлост — с готовност се отзова тя. — Дори ще се радвам. — И отметна глава като човек, който се готви за тежко изпитание.
— Не, не! — намеси се сър Джон с голяма настървение. — Не й обръщайте внимание, Хари. Тя…
— Ако вземем под внимание — прекъсна го Розамунд, — че главното обвинение против пленника ще засяга неговите… неговите отношения с мен, положително това е въпрос, по който би трябвало да бъда изслушана.
— Разбира се, то е ясно — съгласи се лорд Хенри, малко объркан, както си признава, — но само ако сте сигурна, че няма да се отрази на силите ви и няма да ви разстрои твърде много. Бихме могли може би да минем и без вашите показания.
— Мога да ви уверя, ваша светлост, че грешите — отговори тя. — Не можете да минете без тях.
— Тъй да бъде тогава — рече мрачно сър Джон и се върна при масата, където се приготви да заеме мястото си.
Хитрите сини очи на лорд Хенри все още някак изпитателно се взираха в Розамунд, пръстите замислено подръпваха късите косми на пепелносивата му брада. После се обърна към вратата.
— Заповядайте, господа — рече той, — и наредете да доведат обвиняемия.
По палубата се чуха отмерени стъпки и в кабината влязоха трима от офицерите на сър Джон, за да попълнят състава на съда, който щеше да произнесе присъдата над вероотстъпника корсар — присъда, която беше предрешена.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА
ЗАЩИТНИЦАТА
Пред тежката кафява дъбова маса наредиха столове и офицерите насядаха с лице към отворената врата и слънчевия блясък на горната палуба, гърбом към другата врата и слюдените прозорци, които гледаха към прохода на кърмата. Централното място, поради длъжността си на кралски управител, зае лорд Хенри Гоуд и сега стана ясно защо беше сложил служебната си огърлица. Той щеше да председателствува извънредния съд. От дясната му страна седна сър Джон Килигрю, а до него един офицер на име Юлдън. Другите двама, чиито имена останаха неизвестни, седнаха от лявата страна на негова светлост.
За Розамунд сложиха стол в десния край на масата, откъм тясната й страна, та да я отделят от състава на съда. Тя седеше сега там с лакти на полираната повърхност, опряла лице върху полусключените си ръце, и съсредоточено разглеждаше петимата господа от състава на съда.
Отвън се чуха стъпки и някаква сянка преряза слънчевата светлина пред отворената врата. От средната палуба долетя неясна глъчка и смях. След това на входа се появи сър Оливър, охраняван от двама моряци с ризници, шлемове и извадени саби.
Той се спря за миг на прага и клепките му трепнаха, сякаш се бе стреснал, когато погледът му се спря върху Розамунд. Сетне по заповед на стражите влезе, пристъпи към масата, все още с вързани на гърба ръце, и застана малко по-напред от двамата воини.
Обвиняемият кимна небрежно на съда със съвършено спокойно изражение.
— Добро утро, господа — каза той.
Петимата го загледаха, без да отговорят, но погледът на лорд Хенри, когато се спря върху мюсюлманското облекло на корсаря, красноречиво изрази презрението, което, както сам той ни казва, изпълваше неговото сърце.
— Без съмнение вие знаете, господине — заговори след дълго мълчание сър Джон, — с каква цел сте доведен тука.
— Досещам се — отговори корсарят. — Но ни най-малко не се съмнявам в целта, с която ще бъда след малко изведен оттука. Обаче — невъзмутимо и сурово продължи той — от съдийските ви пози се сещам за излишната комедия, която възнамерявате да разиграете. Ако това ще ви позабавлява, уверявам ви, че нямам нищо против да ви доставя удоволствието. Ще забележа само, че може би любезността изисква да спестите на госпожица Розамунд мъката и отегчението от предстоящата ви работа.
— Госпожица Розамунд сама пожела да присъствува — навъсено каза сър Джон.
— Може би тя не си дава сметка… — забеляза сър Оливър.
— Аз й го обясних надълго и нашироко — прекъсна го почти злобно сър Джон.
Обвиняемият я изгледа, сякаш учуден, със сключени вежди. После сви рамене и се обърна пак към съдиите.
— В такъв случай няма какво да говорим повече — рече той. — Но преди да започнете, има друг въпрос, по който искам да се разберем. Условието за моето предаване беше да не бъде задържан никой друг. Вие си спомняте, сър Джон, че ми дадохте рицарската си дума. И въпреки това аз открих на вашия кораб човек, който доскоро бе заедно с мен на моята галеаса, някогашен английски моряк на име Джаспър Ли, когото сте задържали като пленник.