Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Госпожице Стийл...
- Госпожа Грей - прекъсна го Крисчън.
- Извинете ме - каза лекарят и в този момент ми се прииска да сритам Крисчън по кокалчетата. - Аз съм доктор Кроу. Баща ви е стабилизиран, но състоянието му е критично.
Какво значеше това? Коленете ми се огънаха, разтрепериха се и единствено ръката на Крисчън около кръста ми ме задържа да не се строполя.
- Има тежки вътрешни кръвоизливи и разкъсвания - обясни лекарят. - Предимно около диафрагмата, но успяхме да се справим с тях и да спасим далака му. За нещастие сърцето му спря по време на операцията вследствие загубата на кръв, но успяхме да се справим и сега е добре, макар че това остава сериозен проблем. Но най-много ни притеснява ударът в главата. Получил е силно мозъчно сътресение и магнитният резонанс показа, че има възпаление на мозъка. Предизвикахме изкуствена кома, за да го държим спокоен, докато наблюдаваме как се развива възпалението.
„В мозъка? Не!“
- Това е стандартна процедура в такива случаи. Засега можем само да чакаме.
- Каква е прогнозата? - попита хладнокръвно Крисчън.
- Трудно ми е да направя прогноза в момента, господин Грей. Възможно е да се възстанови напълно, но наистина отсега нататък това е в божиите ръце.
- Колко време ще го държите в кома?
- Зависи как ще реагира мозъкът. Обикновено седемдесет и два до деветдесет и шест часа.
„О, толкова дълго!“
- Мога ли да го видя? - прошепнах.
- Да, след около половин час. Преместват го в интензивното отделение на шестия етаж
- Благодаря ви, докторе.
Той се обърна и ни остави.
- Е, поне е жив - прошепнах и сълзите ми пак потекоха.
- Седни - каза нежно Крисчън.
- Татко, мисля, че трябва да тръгваме. Трябва да почиваш. Няма да разберем нищо повече в близките часове - каза Хосе на баща си, който го гледаше с празен поглед. - Може да се върнем довечера, след като си починеш. Може ли, Ана? - И ме погледна умоляващо.
- Разбира се.
- В Портланд ли ще останете? - попита Крисчън и Хосе кимна.
- Имате ли нужда от транспорт?
- Ще вземем такси.
- Люк ще ви закара.
Сойър се изправи. Хосе изглеждаше объркан.
- Люк Сойър - поясних аз.
- О... разбира се. Да, много мило. Благодаря, Крисчън.
Станах и прегърнах господин Родригес и Хосе.
- Трябва да си силна, Ана - каза Хосе в ухото ми. - Той има здрав и силен организъм. Има всички шансове да се оправи.
- Надявам се. - Прегърнах го силно, свалих якето му от раменете си и му го подадох.
- Задръж го, ако ти е студено.
- Не, вече съм добре. Благодаря. - Погледнах притеснено Крисчън.
- Ако има промяна или нещо ново, ще ви се обадим веднага
- казах, докато Хосе буташе инвалидната количка към изхода. Сойър му отвори вратата.
Господин Родригес вдигна ръка да спрат на прага и каза:
- Ще се моля за него, Ана. - Гласът му трепереше. - Беше толкова хубаво да го видя отново след всичките тези години. Той е верен приятел.
- Знам.
И тръгнаха. С Крисчън останахме сами. Той ме погали по бузата.
- Много си бледа. Ела! - Седна и ме сложи да седна в скута му. Свих се в него, потисната и нещастна заради случилото се с Рей, и в същото време благодарна, че съпругът ми е до мен да ме утеши. Той нежно ме погали по косата.
- Как е Чарли Танго след ремонта? - попитах.
Той се усмихна и каза гордо:
- Убиец!
И това „убиец“ ме накара да се усмихна нормално за първи път от векове. Изгледах го удивена.
- Убиец?
- В един филм го чух този израз. Грейс го харесва. Мисля, че го имам на блурей у дома. Можем да го гледаме и да се опипваме.
- Целуна ме и пак се усмихнах.
- Сега мога ли да те убедя да хапнеш нещо? - попита Крисчън.
Усмивката ми изчезна.
- Не сега. Първо искам да видя Рей.
Той се напрегна, но не каза нищо.
- Как са тайванците? - опитах да сменя темата.
- Доста сговорчиви.
- В смисъл?
- Бяха така добри да ми продадат корабостроителния си завод на половината от цената, която бях склонен да платя.
„Купил е корабостроителен завод?“
- Това е хубаво.
- Да, хубаво е.
- Но аз мислех, че имаш корабостроителен завод тук.
- Имам. Ще използваме онзи за монтажни дейности. Ще правим корпусите там. Ще излиза по-евтино.
- Ами хората, които работят тук? Много ще останат без работа.
- Ще ги прехвърлим там. Ще се постараем да не останат без работа. - Целуна косата ми и добави: - Ела сега да видим Рей.
Интензивното на шестия етаж беше голо, стерилно, чуваха се тихи шепнещи гласове и пиукането на десетки уреди. Имаше четирима пациенти, всеки в отделно помещение с много техника и апаратура. Рей беше в дъното на коридора.