Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
(Показва му процеп, където парапетът е счупен.)
Ей тук! Побързайте! Сега на добър час!
(Влиза в къщата и заключва след себе си вратата.)
Сцена трета
ТРИБУЛЕ (сам, внимателно се вглежда в чувала)
Той! Мъртъв! Бих желал да го погледна аз.
(Опипва чувала.)
Все то… това е той! Усещам, че е краля,
Ей шпорите му тук, продупчващи чувала.
Да, той е.
(Изправя се и поставя крак върху чувала.)
Виж ни ти, о свят, в нощта замрял:
това е шут, а туй — останките на крал.
И то какъв крал! Пръв и сетен сред кралете.
Да-да, самият той. Сега ми е в нозете.
И Сена е за гроб, чувала — за саван.
Но кой извърши туй?
(Скръства ръце на гърдите си.)
Самият аз, пиян,
объркан, че успял е шутът крал да смаже.
Народите в зори не ще повярват даже.
О, бъдеще, какво ще кажеш? Удивен,
светът на този факт ще бъде дълго в плен!
Коя съдба сега тъй странно отстранява
това величие с непостижима слава?
Какво? Крал Франсоа, принц пламенен, висок,
съперникът на Карл Велики, крал и бог,
сроден със вечността, печелещ във войните,
със стъпка разлюлял отдън земя стените
(чуват се далечни гръмотевици),
той, който цяла нощ при Маринян123, напет,
батальоните придвижваше напред
и на разсъмване в ръката, с кръв обляна,
от трите шпаги къс от шпага му остана,
да, тази слава, крал на целия всемир,
как бързо, господи, изчезна най-подир!
Отнесен заедно с властта си знаменита,
със името, шума, с ласкателната свита.
Тъй както в бурна нощ отмъква изведнъж —
незнайно кой — дете под мълнии и дъжд.
Как? Дим е кралството, векът, средата знатна?
Той, който ставаше в зора сияйно златна —
угасна, без следа в простора отлетял,
като светкавица — проблеснал и изтлял!
И утре може би безпомощен вестител
ще сочи куп пари — по градове заскитал,
към всеки минувач ще вика с гръмък глас:
„Изчезна краля ни! И който между вас…“
Чудесно е това!
(След известно мълчание.)
О, дъще огорчена!
Наказан е! И ти си вече отмъстена!
О, имах нужда аз от неговата кръв!
И купих я с пари.
(Навежда се с ярост върху трупа.)
Ей, чуй! Злодей такъв!
По-скъпа от венец на крал е тя. Тъй мила!
И зло на никого тя не е причинила.
От мене ти я взе и върна у дома —
с нещастния й вид, с позора и срама.
Ти чуваш ли? Това е странно! Но признавам,
че аз се смея тук, че аз ти отмъщавам!
Преструвах се след туй, че съм забравил бил —
успокои се ти, че всичко съм простил,
че моя гняв е гняв беззъб — за два-три дена!
Не, в тази зла борба, помежду нас родена —
на силен и на слаб, — е слабият герой!
Той, който лижеше нозете ти, да, той
те тъпче тук.
(Навежда се все повече върху чувала.)
Кралю, с дворянска кръв отвека,
да, аз съм този шут, да, аз, получовека,
това животно, що наричаше ти пес!
(Удря трупа.)
Причината е в туй, че щом мъстим за чест —
най-мъртвото сърце пробужда се тогава!
И всеки слаб расте, и гърбав се изправя!
От ножницата роб гняв вади вместо плач.
И котка става звяр, и всеки шут — палач!
(Повдига се.)
Да чуеше поне как тук се подигравам —
без да се вдигне!
(Навежда се отново.)
Ей! От теб се отвращавам!
Иди в реката ти — там свършват твоите дни!
Водата виж дали достига Сен Дьони.
(Отново се изправя.)
Прости, крал Франсоа!
123
… той, който цяла нощ при Маринян… — Битката при Мариняно (преводачът е възприел френската транскрипция поради ритмични съображения) се е състояла през 1515 г. между войските на Франсоа I и обединената армия на миланския херцог и на швейцарците, разпореждащи се по онова време в Северна Италия. Победата, извоювана в това сражение от Франсоа I е важен етап в борбата на френските крале за Миланското херцогство.