Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
Хваща чувала за единия край и го влачи към водата. В момента, когато го поставя върху парапета, вратата на къщата се отваря предпазливо. Магелона излиза оттам, оглежда се обезпокоена наоколо, прави движение с ръка, подсказваща, че нищо не вижда, отново влиза и се появява след миг с Краля, на когото обяснява със знаци, че няма никой и може спокойно да си отиде. После се прибира, затваряйки вратата след себе си, и Кралят тръгва към дъното на сцената, накъдето му е посочила Магелона. Тъкмо в този момент Трибуле се готви да хвърли чувала в Сена.
ТРИБУЛЕ (с ръка върху чувала)
Върви!
КРАЛЯТ (пее от дъното на сцената)
Не вярвай на жената,
тя бързо се отмята…
ТРИБУЛЕ (потръпва)
О, тоя глас!
Миражи нощни ли ме мамят в тоя час?
(Обръща се и се заслушва ужасѐн.)
ГЛАСЪТ НА КРАЛЯ
Не вярвай на жената,
тя бързо се отмята…
ТРИБУЛЕ
Проклятие! Но тук в чувала той не бил.
Помогнали са му. И той се е спасил.
Измамен съм!
(Тича към къщата, но там само горният прозорец е отворен.)
Бандит!
(Измерва с поглед височината, като че ли възнамерява да се покатери.)
Прозорецът висок е.
(Връща се към чувала, с гняв.)
Кого е сложил тук с ръцете си жестоки?
Треперя… Клет човек!
(Опипва чувала.)
Да, има тяло тук.
(Разрязва чувала от горе до долу с нож и гледа вътре с тревога.)
Не виждам!
(Оглежда се трескаво.)
Пътят пуст — не, няма никой друг.
И нищо в този дом! Ни светлини, ни къщи!
(С отчаяние опира лакти върху чувала.)
Ще чакам мълния.
(Няколко секунди внимателно се взира в чувала, от който наполовина е изтеглил тялото на Бланш.)
Сцена четвърта
Трибуле, Бланш.
Внезапна светкавица.
ТРИБУЛЕ (изправя се и отстъпва с неистов вопъл)
О, тя е! Боже! Дъще!
Земя и небеса! Да, тук това е тя!
(Опипва ръката й.)
Ръката ми е в кръв! На кой ли е кръвта?
О, дъще, губя свяст! Ужасно съвпадение!
Не, невъзможно е! О, призрачно видение!
Нали замина тя, на път е за Еврьо!
(Пада на колене до тялото, устремил поглед към небето.)
Това е страшен сън! Детето ми добро
нали е, господи, под твоята закрила!
Не, не е тя!
Нова, силна мълния озарява безкръвното лице и затворените очи на Бланш.
Да, тя е тука! Дъще мила!
Това е тя!
(С ридание се хвърля върху тялото.)
Кажи, отговоря, дете!
Бандити! О! Кажи… убили са те те!
И никой тук освен семейството ужасно!
Отговори ми ти! Небе! Дете прекрасно!
БЛАНШ (сякаш съживена от виковете на баща си, повдига клепачи, с угаснал глас)
Кой ме повика?
ТРИБУЛЕ (обезумял от мъка)
Тя! Помръдна може би.
Очи отвори пак! Сърцето й заби…
БЛАНШ (почти неподвижна; тя е по риза, цяла в кръв, с разпилени коси; нозете й са скрити в чувала)
Къде съм?
ТРИБУЛЕ (повдига я на ръце)
Бланш! Дете! Съкровище тъй рядко!
Позна ли ми гласа? И чуваш ли ме?
БЛАНШ
Татко!…
ТРИБУЛЕ
Какво ти сториха? Ах, адска тъмнина!
Боя се болка аз да не ти причиня…
Не виждам. Рана тук ти имаш ли? Ръката
ми направлявай…