Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
Сцена първа
Трибуле, сам, излиза бавно напред от дъното на сцената, прикрит с плащ. Дъждът е престанал. Нарядко блясват мълнии и се чува далечен тътен. Трибуле е потънал в дълбок размисъл, в очите му свети мрачна радост.
ТРИБУЛЕ
И тъй, ще отмъстя! Най-после! Виждам края.
От месец чакам аз и дебна, и играя,
пролял сълзи от кръв, скрил своя собствен смут
под веселия смях и маската на шут.
(Разглежда внимателно една ниска врата в долната част на къщата.)
Вратата… Да държиш самото престъпление!
Оттам ще изнесат трупа му без съмнение.
Не е дошъл часът. Но аз дойдох в нощта.
Ще чакам, гледайки към ниската врата.
Да, точно тъй.
Гърми се.
Каква е странна тъмнината!
В небето ураган! Убийство на земята!
Тук аз съм тъй голям! Гневът ми при това
сега върви ведно на бога със гнева.
Убивам крал, превил кралете на земята,
разпръскващ със ръка мира или войната.
Той носи бремето на тоя свят велик.
Умре ли, всичко тук ще се огъне в миг.
Изтръгна ли оста — светът ще се раздруса
и моята ръка, създателка на труса,
Европа във сълзи ще потопи и тя
ще търси дълго в друг опора на света!
И ако утре бог рече от своя шатър:
— Земя, кой твой вулкан отвори своя кратер?
Кой твоя католик и твоя див осман
смущава? Дория, Карл Пети, Сюлейман122?
Кой Цезар, кой Исус, кой воин, кой предтеча
народите в света изпраща днес под меча?
Кой в своя луд каприз разтърсва те тъй зле?
Тогава в ужас тя ще каже: „Трибуле!“
О! Смей се, зъл смешник! Ти много се гордееш.
Със свойта мъст на шут сега света люлееш!
Сред последните гърмежи на бурята от кулата на далечен градски часовник бие полунощ. Трибуле слуша.
Среднощ!
(Тича към къщата и чука на вратата.)
ГЛАС ОТВЪТРЕ
Ей, кой е там?
ТРИБУЛЕ
Аз!
Долният капак на вратата се отваря сам.
(Приведен и задъхан.)
Бързо!
ГЛАСЪТ
Още не.
Салтабадил изпълзява през долния капак на вратата. Той тегли през този доста тесен отвор нещо тежко, дълъг денк, който е невъзможно да се различи в тъмнината. Никаква светлина — нито в ръката му, нито в къщата.
Сцена втора
Трибуле, Салтабадил.
САЛТАБАДИЛ
Уф! Помогнете ми за крачка-две поне.
Трибуле, обзет от трескава радост, му помага да изнесе на авансцената един дълъг кафяв чувал, в който зрителят отгатва, че има труп.
Той е в чувала.
ТРИБУЛЕ
Дай да видя. Освети ни!
О, щастие!
САЛТАБАДИЛ
Не, не!
ТРИБУЛЕ
Кой мислиш, че ще мине?
САЛТАБАДИЛ
Надзор над просяци. Среднощен часовой.
Не, нямам светлина! Без шум! Парите брой!
ТРИБУЛЕ (връчва му кесия)
Дръж!
(Докато другият брои, разглежда проснатия земята чувал.)
И в омразата е имало наслада.
САЛТАБАДИЛ
Да ви помогна ли до речната ограда?
ТРИБУЛЕ
Аз сам.
САЛТАБАДИЛ
За двама ни по-бързо е все пак.
ТРИБУЛЕ
Към гроб ли го влечеш — не тегне никой враг.
САЛТАБАДИЛ
Не гроб — към Сена! Тъй да бъде! Ваша воля.
(Отива до парапета.)
Не там! Хвърлете го във по-дълбоко, моля.
122
Кой твоя католик и твоя див осман смущава? Дория, Карл Пети, Сюлейман? — Франсоа I водил ожесточени войни с Карл V за господство в Северна Италия. В хода на тези войни той се присъединил към Лигата, организирана против Хабсбургите от папа Климент VII и английския крал, а през 1535 г. сключил съюз срещу Карл V с турския султан Сюлейман Великолепни. Андреа Дория стоял начело на генуезкия флот по време на италианските войни на Франсоа I и отначало поддържал французите срещу миланския херцог; но когато Франсоа I отказал да даде на Генуа обещаното злато, Дория внезапно минал на страната на Карл V.