Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
БЛАНШ (говори накъсано)
Знам… докосна се камата…
в сърцето ми…
ТРИБУЛЕ
Но кой те нарани с кама?
БЛАНШ
Излъгах ви… затуй виновна съм сама…
обичах го… сега… умирам…
ТРИБУЛЕ
Участ дива,
понеже исках мъст… бог чул — и ме убива!…
Как го направиха? Отговори ми ги!
БЛАНШ (умираща)
Не, нямам сили аз да кажа…
ТРИБУЛЕ (обсипва я с целувки)
Бланш! Прости!
Да те погубя аз, без туй да знам… Отпадаш!
БЛАНШ (прави усилие да се извърне)
О, задушавам се!…
ТРИБУЛЕ (повдига я, с тревожен глас)
Бланш! Колко много страдаш!
Потрай!
(Като се обръща, отчаян.)
На помощ! Ах, тъй глуха е нощта!
О, да оставя тъй да си отиде тя!
Аха! Камбаната е там, на парапета,
Почакай за вода да ида, дъще клета,
тревога да звъня — ще дойдат всеки миг!
Бланш прави знак, че всичко е безполезно.
Не искаш! Трябва! Да! О, господи велик!
(Без да я остави, вика за помощ.)
Ей, който и да е!
Пълна тишина. Къщата остава безучастна в тъмнината.
Дом — гробница ужасна!
Бланш агонизира.
Недей умира! Бланш! О, гълъбице ясна!
Отидеш ли си ти — погивам сам така.
Недей умира!
БЛАНШ
О!
ТРИБУЛЕ
Да, моята ръка
не е поставена добре. И пречи. Мога
да я преместя. Тъй добре ли е? За бога,
ти дишай! Ей сега ще дойде някой друг
на помощ! Никаква душа не виждам тук!
БЛАНШ (едва-едва, с гаснещ глас)
Прости му, татко, ти… И сбогом…
(Главата й пада отново.)
ТРИБУЛЕ (скубе косите си)
Бланш! Умира…
(Тича към камбаната и яростно я залюлява.)
Убийство! Помощ!
(Завръща се при Бланш.)
Ах! Но говори, не спирай!
За бога, думичка поне ми промълви!…
(Опитва се да я повдигне.)
Защо сега така жестоко се преви?
Не, твърде млада си! Шестнадесет години!
Животът ти нима край мен така ще мине?
Без да те чуе бог. Защо, о, боже мой!
Появяват се хора, притичващи с факли, дочули звъна на камбаната.
Безмилостен е бог! На мен те даде той!
Да беше те отнел, преди, жена нещастна,
да ми покажеш ти душата си прекрасна!
Защо остави той да те позная аз?
Как не умря, уви, по-малка — в оня час,
когато сред игри деца те нараниха!
Ах, моето дете!
Сцена пета
Същите, мъже и жени от народа.
ЕДНА ЖЕНА
О, колко ме сломиха
словата му!
ТРИБУЛЕ (обръща се)
Аха! Пристигнахте все пак!
Най-после!
(Хваща за яката един каруцар, държащ камшик в ръката си.)
Имаш ли коне, кажи, селяк?
Кола? Кажи!
КАРУЦАРЯТ
Да. Как ми друса рамената.
ТРИБУЛЕ
Под твойто колело ми постави главата!
(Отново се хвърля върху тялото на Бланш.)
Дете!
ЕДИН ОТ ПРИСЪСТВАЩИТЕ
Убийство! Да, бащата е сломен!
Я разделете ги!
Искат да отстранят Трибуле, който се бори да се освободи.