Повелителка на реките

— Иска ми се да си бяхме останали просто земевладелци в Графтън — казвам нещастно.

— И на мен ми се иска — казва той. — Целуни децата от мен и им кажи да бъдат добри. Кажи им да изпълняват дълга си, и им кажи, че аз изпълнявам своя.

— Иска ми се да не беше толкова предан на дълга си — казвам ядосано.

Той ме целува мълчаливо.

— Иска ми се да можех да имам още една нощ — прошепва в ухото ми, а после се откъсва от мен и изтичва нагоре по дъсченото мостче към кораба си.

Чакам на кея, докато го виждам на перилата, целувам студената си ръка и му изпращам въздушна целувка.

— Върни се скоро — провиквам се. — Пази се. Върни се скоро.

— Винаги се връщам при теб — извиква той в отговор. — Знаеш това. Ще се върна скоро.

Тъмните нощи стават по-къси, но кралят не се съвзема. Някои алхимици предричат, че слънчевата светлина ще го съживи, сякаш е семенце в тъмната пръст, всеки ден го избутват до един прозорец, който гледа на изток, и го карат да седи с лице към сивия диск на зимното слънце. Но нищо не го събужда.

Едмънд Боуфорт, херцог Съмърсет, не е освободен от стаите си в Лондонския Тауър; но и не е обвинен. Херцогът на Йорк има достатъчно влияние над съвета на лордовете, за да ги накара да арестуват херцога, но не и да ги убеди да го съдят за държавна измяна.

— Ще отида да го видя — заявява кралицата.

— Ваша светлост, хората ще говорят — предупреждавам я. — Вече говорят за вас неща, които е непоносимо да бъдат повторени.

Тя повдига вежда.

— Затова няма да ги повторя — казвам.

— Знам какво говорят — заявява тя дръзко. — Казват, че той е мой любовник, и че принцът е негов син, и че затова съпругът ми, кралят, не го е признал.

— Достатъчно основание да не го посещавате — предупреждавам я.

— Трябва да го видя.

— Ваша светлост…

— Жакета, трябва.