Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
— Моля? — Той я изгледа стреснато. — В какво да повярвам?
— Шибаната Бел Ричмънд — каза Карен. — Тя за какво се има? За служител от частната полиция на Броуди Грант?
— Какво е направила?
Фил протегна ръце над главата си и изпъшка, изправяйки гръб.
— Била е до днес в Италия. — Карен ритна кошчето си за боклук. — Шибана, нагла кучка. Отишла там, говорила със съседите — съседите, които не са склонни да разговарят с полицията, защото всички са с някакви непоправими леви убеждения. Боже господи!
— Чакай малко — каза Фил. — Това може би трябва да ни радва? Искам да кажа, че имаме някой, който върши черната работа, макар това да не са колегите ни от Италия?
— Би ли дошъл да провериш мейла ми, за да ми покажеш къде има съобщение от Бел Ричмънд, в което ни съобщава какво е открила в проклетата Тоскана? Може би ще поровиш в подноса с входящата поща и ще ми покажеш пратения от нея факс с цялата информация, която е успяла да събере там? А може би съм забравила как да си прослушвам гласовата поща? Фил, тя може да е открила какво ли не. Но ние не сме тези, с които го споделя.
От летището на Единбург до замъка Ротесуел
Бел наблюдаваше въртенето на празната лента за багаж, неспособна да мисли от изтощение. Първо шофирането до летището на Флоренция, загадъчно скрито някъде в предградията, после потискащото пътуване с прехвърляне през „Шарл дьо Гол“, летище, несъмнено проектирано от някой съвременен маркиз дьо Сад, а сега й предстоеше да измине още доста мили, преди най-сетне да може да си легне да спи. И дори нямаше да може да спи в собственото си легло. Най-сетне започнаха да се появяват куфари и сакове. При първата обиколка нейният куфар не се появи, което не вещаеше нищо добро. Тя тъкмо се канеше да вдигне скандал на гишето на служба рекламации, когато куфарът й най-сетне се дотътри с една откъртена ключалка. В сърцето си Бел съзнаваше, че Сюзън Чарлсън няма нищо общо с тези несгоди, но беше приятно да имаш на кого да прехвърлиш вината, макар и неоснователно. Господи, дано тя бе пратила някой да я посрещне!
Можеше да се очаква, че настроението й ще се подобри, когато излезе в зоната за посрещачи и видя, че действително я очакват. Но фактът, че я чакаше самият Броуди Грант, само я накара да се почувства още по-уморена. Искаше й се само да се свие на кълбо някъде и да спи, или да се свие на кълбо и да пие. Не искаше да я засипват с въпроси през предстоящите четиридесет минути. Като си помислиш, той дори не й плащаше. Само поемаше разноските й и й помагаше с влиянието си. Което само по себе си не беше зле. Но според Бел не му даваше право да разчита на нея по двайсет и четири часа в денонощието и седем дни в седмицата. „Само че не ми се вярва да му го кажеш.“
Грант я поздрави с кимване, двамата се сблъскаха за миг над куфара; после Бел отстъпи нацупено. Докато прекосяваха бързо терминала, Бел забеляза, че ги заглеждат. Очевидно хората разпознаваха Броуди Грант. Малцина бяха едрите бизнесмени, които имаха такава популярност. Ричард Брансън, Алан Шугър — но те бяха познати от телевизията, явяваха се на екрана по причини, които нямаха нищо общо с бизнеса им. Не й се вярваше, че Грант би бил забелязван по този начин в Лондон, но тук, в Шотландия, хората го познаваха по лице, независимо от това, че избягваше медийна публичност. Дали това се дължеше на някаква негова харизма, или просто на факта, че беше едра риба в малко езерце? Бел не би рискувала да гадае.
И това не се отнасяше само до пътниците. Пред терминала, там, където всевъзможни табели и съобщения категорично забраняваха паркирането на коли, един въоръжен полицай стоеше до лендроувъра на Грант. При това не беше застанал там, за да му отправи предупреждение, или за да напише фиш за глоба — явно внимаваше някой да не се опита да направи нещо на дифендъра; Грант го удостои с кимване, съвсем в патриархален дух, докато полицаят поставяше куфара в багажника, после му махна благосклонно и подкара колата.
— Впечатлена съм — каза Бел. — Предполагах, че единствено коронованите особи се радват на подобно отношение.
Лицето му трепна — като че ли не беше в състояние да прецени дали думите й бяха критични или не.
— В моята страна уважават успелите хора.
— Какво? Нима триста години английско господство не са успели да ви отучат от това?
Грант рязко вдигна глава, после осъзна, че тя се шегува и за нейно облекчение се разсмя.
— Не. Вие много повече обичате да критикувате преуспелите. Но ми се струва, че вие също имате слабост към успеха, Анабел. Нали затова работите за мен, вместо да тръгнете по следите на някоя отблъскваща афера с изнасилвания и трафик на хора в Лондон?