Владение на мрака

— Знам, че по-вероятно е той да е загинал само часове след майка си. Но аз съм баща. Не мога да не се надявам, че още ходи някъде по този свят. Че има приличен живот. Така предпочитам да мисля за него.

— Винаги сте били сигурен, че е ваш син — каза Кат. — Въпреки че Кат е отказвала да признае бащинството ви, нито за момент не сте се усъмнили.

Той сключи по-здраво ръце.

— А защо да се съмнявам? Вижте, знам, че връзката ми с Кат беше пред своя край, когато тя забременя. Бяхме се събирали и разделяли половин дузина пъти. По онова време вече почти не се виждахме. Но прекарахме заедно нощта точно девет месеца преди раждането на Адам. После, когато имахме… спорове, я попитах дали е имало някой друг и тя се закле, че не е имало. А Бог ми е свидетел, нямаше никакви причини да лъже. Така погледнато, за нея дори би било по-изгодно да каже, че се е виждала с някой друг. Тогава щях да бъда принуден да призная, че всичко е свършило. Така че на сцената просто не е имало никой друг. — Той разтвори ръце и разпери пръсти. — Той дори имаше моя цвят на косата. Знаех, че е мой син още от мига, когато го видях за първи път.

— Трябва да сте били много разгневен, когато Кат е отказала да признае, че Адам е ваше дете — каза Карен.

— Бях извън себе си от гняв — отвърна той. — Исках да се съдим, настоявах да бъдат направени всички тестове.

— И защо в крайна сметка не се обърнахте към съда? — попита Фил.

Синклер сведе поглед към земята.

— Майка ми ме разубеди — каза той. — Броуди Грант ненавиждаше мисълта, че ние с Кат можем да бъдем заедно. Като се вземе предвид, че е започнал живота си в пълна мизерия в Келти, той имаше извънредно крайни възгледи по въпроса кой би могъл да бъде достоен партньор за дъщеря му. И това със сигурност не би могъл да бъде синът на някакъв служител в имението. Той едва не затанцува от радост, когато се разделихме. — Синклер въздъхна. — Мама казваше, че ако се съдя с Кат за Адам, баща й ще си го изкара на нея и на баща ми. Живеят в къща на територията на имението. Грант навремето обещал на баща ми, че ще могат да останат в нея до края на живота си. Цял живот са работили с ниски заплати, нямат никаква друга осигуровка за старини. Затова си прехапах езика — заради тях. И се махнах, за да не трябва да виждам всеки ден Кат и баща й.