Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
Знаеше, че е попаднала на нещо многообещаващо още когато получи безпрецедентното право на достъп до Броуди Грант, но това беше несравнимо повече от всичко, на което би могла да се надява. То гарантираше публикации, които щяха да я превърнат в знаменитост. Да я превърнат в един от малцината журналисти, чиито имена бяха станали неразделна част от откритията им. Станли с откриването на доктор Ливингстън. Удуърд и Бърнстийн с аферата „Уотъргейт“. Макс Хейстингс и освобождаването на Порт Станли37. Сега в този списък можеше да влезе и Бел Ричмънд с откриването на Адам Макленън Грант.
На този етап в историята имаше все още много дупки, но те можеха да бъдат попълнени и по-късно. Сега на Бел й трябваше младият човек, известен под името Гейбриъл Поршъс. С или без негово съгласие тя трябваше да се добере до ДНК-проба от него, за да може Броуди Грант да установи със сигурност дали това е изчезналият му внук. След това известността й беше гарантирана. Публикации в пресата, книга — може би дори филм. Беше прекрасно.
Офисът на агенцията за недвижими имоти беше сгушен в една странична уличка близо до Виа Нуова. Витрината беше покрита с разпечатки, на които се виждаха снимки и описания на предлаганите имоти. Тук беше и вилата на Поршъс, стаите и наличните в нея удобства бяха просто изредени, без коментар. Бел бутна входната врата и се озова в малка, сива канцелария. Сиви шкафове с папки, сив килим, бледи стени, сиви бюра. Единственият човек в помещението — трийсетинагодишна жена — се открояваше на този фон като райска птица. Алената й блуза и колието от тюркоази се набиваха на очи и привличаха погледа към тъмната коса, която падаше по раменете й и съвършено гримираното лице. Докато разменяха встъпителните учтивости, Бел си каза, че жената несъмнено умее да подчертава всичко, което има.
— Опасявам се, че всъщност нямам интерес към предлаганите от вас имоти — каза Бел, подчертавайки с жест желанието си да се извини. — Търся собственика на вилата в Косталпино, която продавате. Аз съм стара приятелка на бащата на Гейбриъл Поршъс, Даниъл. За съжаление бях в Австралия, когато Даниъл почина. Сега се върнах за известно време отново в Италия и исках да се видя с Гейбриъл, да му изкажа съболезнованията си. Възможно ли е да ме свържете с него?
Жената извърна очи към тавана.
— Наистина съжалявам, но не мога да направя такова нещо.
Бел бръкна в чантата за портмонето си.
— Мога да заплатя за времето, което ще отделите — каза тя, възползвайки се от традиционната формула на корупцията.
— Не, не, не става дума за това — каза жената, без ни най-малко да се обиди. — Като ви казвам, че не мога, имам предвид точно това — не че не искам, а не мога. — Тя заговори изнервено. — Това е много необичайно. Не разполагам с адрес, нямам телефонен номер или дори адрес на електронната поща на синьор Поршъс. Не разполагам дори с номер на мобилен телефон. Опитах се да обясня, че това е много нестандартен подход, а той каза, че и той бил нестандартен. Каза, че сега, когато баща му е починал, имал намерение да пътува и не желаел да бъде обвързан с миналото си. — Тя се усмихна сухо и пестеливо. — Младите мъже са склонни да приемат такива неща като крайно романтични.
— А ние, останалите, ги приемаме като нетърпим егоизъм — допълни Бел. — Гейбриъл винаги е имал независим дух. Но как се предполага, че ще продадете къщата му, ако не можете да се свържете с него? Как би дал той съгласието си за продажбата?
Жената разпери ръце.
— Той се обажда всеки понеделник. Попитах го: „Ами ако някой дойде с оферта във вторник?“ Той отвърна: „Едно време хората са изпращали оферти в писма и са чакали отговорите им. Нищо няма да им стане, дори да почакат до следващия понеделник, ако намерението им да купуват, е сериозно.“
— А има ли много оферти?
Жената помръкна.
— Не и при тази цена. Мисля, че той ще трябва да свали поне пет хиляди, за да прояви някой сериозен интерес. Но ще видим. Къщата е хубава, би трябвало да се намери купувач. Освен това той я е опразнил, благодарение на което тя изглежда много по-просторна.
37
Сър Макс Хю Макдоналд Хейстингс (р. 1945), британски журналист, историк и писател, работил като кореспондент на Би Би Си и на „Ивнинг Стандард“ — той е първият журналист, влязъл в освободения Порт Станли по време на войната на Фолкландските острови. — Б.пр.