Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
Тъй като Бел се канеше да помоли за разрешение да огледа къщата с надеждата там да намери нещо, което би й подсказало къде се намира сега Гейбриъл, последните думи на жената събудиха у нея разочарование. Вместо да помоли да види къщата, тя извади от бележника си визитна картичка, от онези, на които бяха поместени номерът на мобилния й телефон и адресът на електронната й поща.
— Не се безпокойте — каза тя. — Бихте ли го помолили да се свърже с мен, когато се обади в понеделник? С баща му се познавахме повече от двайсет години, иска ми се просто да видя Гейбриъл — и тя подаде картичката.
Алени нокти издърпаха картичката от ръката й.
— Разбира се, ще предам. А ако някога ви се прииска да купите къща някъде тук… — тя посочи снимките и описанията на витрината. — Предлагаме голям избор. Винаги казвам, че тъй като не сме от модната страна на магистралата, цените са по-ниски, но местата са също толкова красиви.
Бел тръгна обратно към колата си, съзнавайки, че не може да направи нищо повече тук. Щяха да минат пет дни, преди Гейбриъл Поршъс да получи известието й, а кой би могъл да каже дали след това той ще се свърже с нея? Ако не се обадеше, тогава вече търсенето му би било работа за тукашен частен детектив, който познава отвътре системата и знае в чии ръце да пъха кафявите пликове с банкноти. Материалът пак щеше да бъде неин, просто някой друг щеше да свърши по-тежката и досадна работа. Междувременно тя трябваше да се върне в Ротесуел и да се опита да се добере до Фъргъс Синклер, за да поговори с него.
Беше дошло време да се възползва от услугите, които Броуди Грант бе й предложил. Тя набра номера на Сюзън Чарлсън и каза:
— Здравейте, Сюзън. Трябва да се върна незабавно в Шотландия.
Гленротес
Според Карен проблемът със студените досиета се свеждаше до това, че човек често се изправяше пред непробиваема стена — и тогава наистина просто нямаше какво повече да се направи. Отникъде не се появяваха свидетели, които да разпитва. Нямаше материали от съдебномедицинската лаборатория, които да се опитва да систематизира в логичен порядък. В такива моменти разчиташе единствено на разума си и превърташе непрекъснато онова, което знаеше, както въртим куба на Рубик, с надеждата, че ще успеем да постигнем желаното подреждане.
Беше разговаряла с всички, които можеха да й подскажат какво би могло да се е случило с Мик Прентис. В известен смисъл това би трябвало да й бъде от полза в разследването на обстоятелствата около смъртта на Анди Кар, тъй като тя бе разговаряла със свидетелите в рамките на издирване на изчезнал човек. Когато трябваше да помогнат на полицията да открие изчезнали лица, търсени от близките си, хората по правило разговаряха открито с полицията — освен ако нямаха нещо конкретно за криене. Когато ставаше дума за убийство, не проявяваха особено желание да говорят, а онова, което казваха, беше натоварено с уговорки и опасения. На теория тя трябваше да се види отново със свидетелите и да вземе от тях нови показания, показания, които биха могли да я насочат към други свидетели, а те на свой ред да си припомнят какво е говорил и вършил Анди Кар непосредствено преди смъртта си. Но тя знаеше от опит, че това би било загуба на време сега, когато вече разследваше смърт, настъпила при съмнителни обстоятелства. Независимо от това беше изпратила Минт и един интелигентен нов стажант в криминалния отдел, за да вземат нови показания. Може би пък те щяха да имат късмет и щяха да открият нещо, което тя бе пропуснала. Човек винаги може да се надява.
Тя се зае с досието по случая „Кат Грант“. И в това отношение тъпчеше на едно място. Не виждаше какво би могла да направи, докато не получеше доклада от италианската полиция. Все пак, в тази насока имаше някакъв проблясък. Беше се свързала с родителите на Фъргъс Синклер, с надеждата да разбере къде работи в момента сина им, за да търси начин да поговори с него. За нейно учудване Уили Синклер я уведоми, че синът й щял да пристигне още същата вечер заедно със съпругата и децата си за ежегодната почивка, която прекарвали в Шотландия. Утре сутринта Карен щеше да има възможност да поговори с Фъргъс Синклер. По всичко личеше, че той бе единственият човек, който би могъл при добро желание да даде ключ към личността на Кат Грант. Майка й беше мъртва, баща й не проявяваше такова желание, а никъде в досието по случая не се споменаваха имената на нейни близки приятели.