Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
Карен се питаше дали липсата на приятели е била въпрос на избор или е отражение на личността на Кат. Познаваше хора, до такава степен погълнати от работата си, че липсата на човешка близост почти не им правеше впечатление. Познаваше и други, отчаяно търсещи близост, които обаче имаха някакво свойство да отблъскват хората. Тя се радваше на това, което имаше; разполагаше с приятели, на чиято подкрепа можеше да разчита, и възможността да се посмеят заедно присъстваше постоянно в ежедневието й. Може би в сърцевината на живота й се долавяше липсата на постоянна интимна връзка, но устоите му бяха солидни и й даваха възможност да се чувства добре.
А какви ли са били усещанията, които е будел животът на Кат Грант? Карен бе виждала жени, погълнати единствено от децата си. Винаги изпитваше някакво смущение, когато забелязваше изпълнените им с обожание погледи. Децата бяха също човешки същества, а не богове, пред които да се прекланяш. Дали детето е било център на съществуванието за Кат? Дали Адам е изпълвал цялото й сърце? У страничния наблюдател можеше да остане такова впечатление. Всички предполагаха, че баща на бебето е Фъргъс, но дори да не е бил той, едно беше ясно — тя бе пропъдила бащата на Адам от живота си; изглеждаше, че майката на детето бе пожелала то да бъде единствено нейно.
А може и да не беше така. Карен си зададе въпроса дали не гледа в телескопа от погрешната страна. Ами ако Кат не е пропъдила бащата на Адам? Ако бащата е имал свои причини да се откаже от ролята си в живота на своя син? Може да не е искал да поеме такава отговорност. Може да е носел вече други отговорности, да е имал семейство, чиято нужда от него да му е станала по-ясна при мисълта за предстоящото раждане на друго дете. Може пък просто да е бил с нея за кратко и да си е заминал още преди тя да е разбрала, че е бременна. Несъмнено съществуваха и други възможности, които си струваше да бъдат обмислени.
Карен въздъхна. Щеше да знае повече след разговора си с Фъргъс. Ако имаше късмет, той щеше да й помогне да отхвърли някои от по-крайните си хрумвания.
— Студени досиета — произнесе тя гласно.
Студените досиета можеха да ти разбият сърцето. Да будят у теб надежди, като любовници, които обещават, че този път всичко ще е различно. Работата започва отново, с бодростта и вълнението, съпътстващи едно ново начало, и човек е склонен да игнорира съмненията, гризящи го отвътре, с надеждата, че те ще изчезнат, когато започне да разбира по-ясно случая. И после, изведнъж, всичко блокира. Работата започва да буксува, сякаш си попаднал с кола в купчина чакъл. После, преди да разбереш какво става, всичко свършва и се озоваваш обратно в начална позиция.
Тя хвърли поглед към Фил, който се ровеше из компютърни бази данни, търсейки някакъв свидетел по друг случай. Вероятно това, че между тях двамата така и не се бе случило нищо, беше за добро. По-добре да го има като приятел, отколкото накрая всичко да свърши така, че между двамата да остане горчивина, породена от съзнанието за провалена връзка.
И тогава телефонът иззвъня.
— Отдел „Студени досиета“, на телефона е инспектор Пири — каза тя, опитвайки се да прикрие раздразнението си.
— Обажда се капитан Ди Стефано от полицията на Сиена — разнесе се глас със силен италиански акцент. — Нали с вас разговарях за вила Тоти, близо до Босколата?
— Точно така — Карен се изправи на стола си и посегна към бележника и химикалката. Помнеше маниера на Ди Стефано от предишния им разговор. Английският му беше учудващо добър, що се отнасяше до речниковите познания и граматиката, но акцентът му беше ужасяващ. Говореше английски така, като че ли четеше либрето на опера, поставяше ударенията на странни места, а произношението му граничеше с гротеската. Но всичко това нямаше значение. Важно беше онова, което имаше да й каже, а Карен беше готова да вложи цялото си старание, за да разбере съвсем точно какво е то. — Благодаря, че се обаждате.
— За мен е удоволствие — заяви той отчетливо. — И така, ние отидохме в къщата и разговаряхме със съседите.
Кой би могъл да предположи, че някой може да произнесе neighbours, английската дума за „съседи“, така, като че ли съдържа четири срички?
— Благодаря. Какво открихте?
— Открихме още копия на плаката, който ни изпратихте по мейла. Освен това открихме и формата, с която е бил отпечатан. Сега обработваме отпечатъците, свалени от рамката и от други места в къщата. Нали разбирате, там са живели много хора, навсякъде е пълно със следи. Веднага щом обработим отпечатъците и останалите материали, ще ви изпратим резултатите, както и копия от отпечатъците и ДНК-секвенциите. Съжалявам, но нали разбирате, че този въпрос не е приоритет в работата ни.