Сенките

- КАЗА, ЧЕ ИМАМ НУЖДА ОТ ДЕБЕЛО ЯКЕ.

На следващата вечер, докато над имението се спускаше мрак, а капаците на прозорците се вдигаха за през нощта, Селена местеше поглед между двете палта, които Фриц й предлагаше. Едното беше червено, другото - черно; и двете бяха вълнени и сравнително дълги.

- О, съжалявам, господарке. - Икономът отново се обърна към дрешника в стаичката до гаража. - Какво ще кажете за някое от тези?

Този път й предложи избор между пухкаво късо яке, което сякаш бе направено от кръгли хлебчета, и друго, много по-дълго. И двете бяха черни и имаха етикет, на който пишеше „Патагония“.

- Нощта е сравнително мека - изтъкна Фриц. - Може би по-късото от двете?

- Да, смятам, че си прав.

Тя го облече и се удиви колко бе леко. След като вдигна ципа, пъхна ръце в джобовете.

- Фантастично.

Икономът грейна.

- Удоволствието е мое. Ръкавици?

- Мисля, че просто ще си държа ръцете тук вътре.

- Както решите, господарке.

Докато се връщаше в кухнята, Селена почти подскачаше от щастие. Трез бе отказал да издаде каквото и да било за мястото, където отиваха, и неизвестността бе като дъхаво вино, от което главата й олекваше, а тялото й сякаш се носеше над земята.

Пред вратата, отвеждаща в трапезарията, тя се поколеба. Звуците и миризмите на Първото хранене бяха силни и дружелюбни, гласове, които познаваше добре, и ухания, от които стомахът й се обаждаше. Въпреки това тя се обърна и излезе през другата врата на кухнята, онази, която излизаше край голямото стълбище.

Всички бяха толкова мили предишната вечер, жените я бяха обсипали с такова невероятно внимание и подкрепа. Не искаше да ги притеснява отново, не искаше и допълнително внимание.

Чувстваше се мъничко уморена и й се щеше да запази цялата си сила за срещата.

Когато пристъпи във фоайето, завари Трез и Мани, застанали от другата страна на мозайката с ябълковото дърво. Доближили глави, те имаха много сериозен вид и разговаряха съсредоточено.

Сърцето на Селена спря. Дали лекарят не настояваше тя да си остане вкъщи? Или щеше да я накара първо да мине през клиниката?

Хвърли поглед назад и се поколеба дали да не избяга. Нямаше обаче да отиде в подземния тунел...

- Трябва да се грижиш за нея - предупреди Мани.

- Ще го направя. Кълна се в живота на брат си.

О... да му се не види...

Мани извади нещо от джоба си. Нещо като ключ. Разлюля го пред лицето на Трез и каза:

- Никога досега не я е карал някой друг.

- Тогава защо ми я даваш?

- Защото трябва да се появиш със стил. Щом ще водиш жена си навън, не трябва да го правиш с някакво си беемве.

- Ти си истински сноб, когато става въпрос за коли.

Селена сбърчи вежди. Кола? Говореха за...

Трез се обърна рязко, сякаш доловил миризмата й, и в мига, в който я видя, по лицето му се разля усмивка.

- Здравей, кралице моя, готова ли си?