Бляскаво момиче

Джейк повдигна въпросително вежди.

— Всички дрехи там обаче бяха евтина конфекция – поясни тя. – Киси, Саймън, Чарли и аз ги подменихме миналата нощ, след като Мишел и шивачките си тръгнаха. – Искаше й се да изпита задоволство, задето бе надхитрила Алексей, ала сега, след като всичко бе приключило, започваше отново да се тревожи. Стана и се запъти към телефона. – Трябва да се обадя на Мишел, за да не получи инфаркт, когато тази сутрин отиде във фабриката.

Джейк също се изправи.

— Почакай минутка. Да не би да искаш да кажеш, че Мишел не знае, че си преместила моделите му тук?

— Това не е негов проблем. Аз потроших скъпоценното бугати и аз съм тази, на която Алексей иска да отмъсти. Мишел има достатъчно тревоги на главата си.

Джейк рязко заобиколи масата.

— Ами ако Алексей изпрати някой от главорезите си тук? Какво щеше да правиш тогава?

— Фабриката гъмжи от охрана. Алексей няма причина да подозира, че моделите са тук.

— Знаеш ли какъв ти е проблемът? Изобщо не мислиш! – Докато вървеше към нея, джобът на суитшърта му се удари в ръба на кухненския плот и тя чу тъп звук. За пръв път й направи впечатление, че единият край на дрехата е по-провиснал от другия. Джейк тутакси мушна ръката си в джоба.

Фльор остави слушалката на вилката.

— Какво носиш?

— Какво имаш предвид?

Косъмчетата на тила й настръхнаха.

— В джоба ти. Какво е то?

— В джоба ли? Ключовете ми.

— И какво друго?

Той сви рамене.

— Двайсет и втори, автоматичен.

Тя се вторачи слисано в него.

— К… какво?

— Пистолет.

— Да не си откачил? – Фльор се нахвърли отгоре му. – Донесъл си пистолет тук! В къщата ми? Да не мислиш, че това е някой от филмите ти?

Погледът му не трепна и в очите му нямаше дори сянка на разкаяние.

— Няма да се извинявам. Не знаех какво ще заваря, като вляза.

Незнайно как Фльор се улови, че мисли за малкото момиченце с ризката на жълти патета и масовото клане. Вледеняващият страх, който на всяка цена искаше да пропъди, задумка по вратата на подсъзнанието й.

— Не мърдай от тук. Отивам да нахлузя някакви дрехи – нареди той и излезе от кухнята.

Инстинктите й крещяха, че Джейк никога не би участвал в зверства, дори в разгара на война. Ала не можеше толкова лесно да убеди разума. Сега съжаляваше, че го е допуснала отново в живота си. Въпреки всичко, което знаеше за него, тя отново му позволяваше да пробие защитата й.

Когато той се появи отново, белите рози бяха пристигнали.

Джейк доби мрачно изражение.

— Кучи син.

— Добрата новина е, че Алексей явно още не е разбрал, че плановете му са се провалили.

— Да го оставим да тъне в заблуда. – Джейк вдигна телефона и набра номера по памет. – Мишел, Джейк е. Потеглям към хотела с твоята колекция и Жената чудо*. Като се видим, ще ти разкажа цялата история.

[* Героиня от комикси, опитен и храбър воин, принцеса на амазонките, притежаваща свръхчовешка сила и издръжливост. – Б.пр.]