Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
— Не е нужно да го правиш – каза Фльор, когато той затвори. – Аз мога да се справя.
— Без повече приказки.
Носачите пристигнаха и Джейк само дето не ги претърси основно, преди да ги пусне в къщата. Остана нащрек и не се отдели от Фльор, докато товареха щендерите, след това се качи с нея в камиона отзад и я придружи до хотела. Когато слязоха, стоеше настрани, ала нито веднъж не я изпусна от поглед, а веднъж Фльор зърна как ръката му бръкна бавно в джоба на якето. При все че се стараеше да остане незабележим, не след дълго един от хотелските служители го разпозна и много скоро се оказа заобиколен от фенове, които тикаха в ръцете му за автограф всякакви късчета хартия – от квитанции за багаж до билети за паркинг. Тя знаеше колко много Джейк мрази подобна публичност и шумотевица, но той покорно раздаваше автографи и остана на поста си, докато не разтовариха и последната стойка.
След това известно време не го видя, но всеки път щом решеше, че най-после се е прибрал, го зърваше, притаен в сенките до някое стълбище или служебен вход, нахлупил бейзболната шапка ниско на челото. Присъствието му я успокояваше, а това никак не й харесваше. След като тази лудница приключи, Фльор реши да проведе един дълъг и труден разговор със себе си.
Сред целия хаос, царящ зад кулисите, Фльор се стараеше да излъчва увереност и спокойствие, каквито не изпитваше. Твърде много зависеше от следващите няколко часа. Поради огромния интерес към колекцията, щеше да има две представяния – в ранния и късния следобед. Всяка манекенка имаше отделна стойка с дрехите, които щеше да демонстрира, подредени по реда на обличане, както и нужните аксесоари. Обикновено щендерите се приготвяха от предишния ден, но тъй като Фльор пазеше зорко моделите до тази сутрин, всичко трябваше да се организира за много кратко време. В последния момент се търсеха недостигащи аксесоари, стана едва ли не катастрофално объркване с обувките и всичко това придружено с мрачни погледи в нейна посока. Междувременно пристигнаха операторите от различни телевизии, за да заснемат колекцията за бутиците и универсалните магазини.
Един час преди шоуто Фльор се преоблече в тоалета, който бе донесла. Беше избрала едно първите творения на Мишел – яркочервена тясна рокля, с два шлица отпред: единият започваше от шията и стигаше до гърдите, а другият – малко над коляното до средата на прасеца. Пеперуди, извезани с мъниста, украсяваха едното рамо и същите, но по-малки, се кипреха върху носовете на червените атлазени обувки с високи токчета.
Зад кулисите се появи Киси, бледа и напрегната.
— Това е най-ужасната идея, хрумвала ти някога. Мисля, че имам температура. Обзалагам се, че съм пипнала някой грип. Сигурна съм.
— Малко си изнервена. Поеми дълбоко дъх. Всичко ще е наред.
— Малко ли! Та аз цялата съм кълбо от нерви, Фльор Савагар! Сякаш ястреби разкъсват вътрешностите ми!
Фльор я прегърна, излезе иззад кулисите и се смеси с тълпата, изпълваща залата. Когато свърши разговорите с модните редактори и позирането за фотографите, краищата на пръстите й се бяха вкочанили от напрежение. Тя седна на малкия позлатен стол до подиума, който бяха поставили специално за нея, и стисна ръката на Чарли Кинканун.
Той се наведе към нея и прошепна:
— Подслушах доста разговори и започвам да се тревожа. Хората тук смятат, че моделите на Мишел са претрупани и превзети, само финтифлюшки и дантелки, каквото и да означава това.
— Означава, че моделите му карат жените да изглеждат като жени и модните редактори не знаят как да реагират, но много скоро ще сменят мнението си и ще го приемат. – Искаше й се да се чувства толкова уверена, колкото звучеше, но истината беше, че всеки нов дизайнер, който се осмеляваше да наруши модните тенденции, можеше да бъде разкъсан на парчета от могъщите арбитри в света на модата. Репортерката от „Ежедневно дамско облекло“ имаше враждебно изражение и Фльор разбра какво имаше предвид Киси, като каза, че ястреби да разкъсват вътрешностите й.
Светлините бавно угаснаха и зазвуча тъжна музика в ритъма на блуса. Фльор заби нокти в дланите си. Сложните и елитарни театрални постановки бяха излезли от мода, като наборите и дантелите. Днес на мода беше простотата – моден подиум, модели и дрехи. Те отново нарушаваха традициите, или както се казваше, плуваха срещу течението, и всичко заради нея. Тя бе тази, която въвлече Мишел в тази глупава авантюра.
Постепенно разговорите в залата стихнаха. Музиката зазвуча по-силно и светлините в пространството зад модния подиум разкриха „жива картина“* зад прозрачна завеса, придаваща призрачен вид на сцената. Очертанията на декорите – перило от ковано желязо, уличен фенер, палмови клонки и счупени жалузи – пресъздаваха бедняшки двор в Ню Орлиънс в задушна лятна нощ.