Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
— Значи не се е разбирал много с администрацията?
— Не, наистина. Нито пък с господин Маркъм. Това не беше тайна.
— Така е. Чухме за това. Значи той е убил господин Маркъм? Така ли мислите?
— Ами, той имаше големи проблеми с този човек и е бил в стаята… — Андреоти разпери ръце умолително. — Признавам, че ми е минавало през ума, макар че не ми се иска да е така.
— Имате право да предполагате — успокои го Глицки. — Но днес не съм дошъл за господин Маркъм. Искам да разговарям директно с някои хора от персонала и се питам дали бихте могли да ми дадете имената на хората, които са били дежурни, по-специално в интензивното, по времето, когато госпожа Лоринг е умряла.
— Разбира се, че мога да проверя. Бихте ли ми дали две минутки?
Оказаха се по-скоро десет, но когато Глицки видя името Раджан Бутан, си го спомни от прочетените дешифрирани записи на разпитите, проведени от Брако и Фиск тук. После попита Андреоти дали Бутан още работи в болницата и ако е така, къде може да го намери.
Раджан беше учуден, че отново го викат да говори с полицията. Бяха идвали толкова често миналата седмица, говориха с всички. Когато се бяха обърнали към него, какво можеше да им каже? Беше с доктор Кенсинг, грижеше се за господин Лектър, когато започна писукането на мониторите за господин Маркъм. След това беше както винаги при син код, само че два пъти по-напрегнато. Не можеше да каже кой е влизал в стаята, кой е излизал. Изпълнявал е нарежданията на господин Кенсинг, опитвал се да ги предусети, но всичко е минало толкова бързо, че всъщност вече нищо не си спомня. Макар че, разбира се, е бил там.
Като влезе във фоайето, видя от пръв поглед, че този нов човек е по-възрастен от другите и по-суров. Кожата му беше тъмна, също като на Раджан, но очите му бяха сини и много уморени. Един белег започваше точно над брадичката, преминаваше през устните и стигаше до дясната ноздра. Нещо във външността на този човек го изплаши и Раджан усети как започва да трепери вътрешно. Внезапно усети дланите си влажни и ги избърса в престилката си. Мъжът го наблюдаваше през цялото време, докато болногледачът измина пътя от вратата до масата, където новодошлият седеше. Не мигна нито веднъж.
Раджан застана пред него и се опита да се усмихне. Той изтри отново дланите си и протегна дясната си ръка.
— Здравейте. Искали сте да ме видите?
— Седнете. Искам да ви задам няколко въпроса за Марджъри Лоринг. Спомняте ли си я?
Марджъри Лоринг, замисли се той. Да, разбира се, спомняше си я. Стремеше се да запомня по нещо за всеки от пациентите си, макар че през годините мнозина бяха потънали в мъглата на спомените му. Но Марджъри Лоринг не беше толкова отдавна в края на краищата. Все още беше с него. Можеше да си представи лицето ѝ. Тя щеше да бъде още един такъв дълго страдащ умиращ болник, както Чатърджи.
Но съдбата я бе освободила рано.
28
След лекцията на Фрийман Харди не губи време. Той се завърна в кабинета на съдебния лекар, където за негово пълно удивление Страут си беше качил краката на бюрото и гледаше последните минути от някакво сутрешно токшоу на малък телевизор. Харди беше виждал телевизора по-рано, но смяташе, че не работи, тъй като вероятно е бил използван при убийство. Страут му махна да си вземе стол и да седне да погледа. Двамата водещи, мъж и жена, разговаряха с някой, когото Харди не познаваше, за филм, за който дори не беше чувал. Актьорът очевидно се впускаше в ново амплоа и току-що беше издал компактдиск. И съответно изпя с нищо незапомнящата се претенциозна песен, която беше хит от филма. Когато този разговор приключи, Страут взе дистанционното и изключи телевизора.
— Обичам го тоя човек — заяви той.
— Кого? Този певец?
— Не. Реджис.
— Реджис?
— Диз, моля те. — Страут не можеше да повярва, че Харди не разпознава най-вездесъщото лице на Америка. — Никога ли не си гледал шоуто „Милионер“? Това е той. Забелязвал ли си вратовръзките, които нося последната година? Тоя човек разработи цяла модна колекция от тях. Жена ми казва, че изглеждам десет години по-млад.
— Знаех си, че има нещо — съгласи се Харди.
— И знаеш ли защо още го обичам?
— Не, наистина не се сещам. Трябва да кажа, че аз самият много не гледам Реджис.
Страут се изкикоти.
— Много изпускаш. — После въздъхна, взе един тънък автоматичен нож от бюрото си, натисна копчето на дръжката и тясното стоманено острие изскочи с щракане. — И какво те води отново тук толкова скоро? Надявам се, че не е поредната молба като последните два случая.