Клетвата

Фрийман доволно се впусна в обяснение.

— Нещата вече доста се нажежиха, Диз. Ще им се наложи да закопчеят някого заради нещо много скоро, иначе ще има селски бунтове. Много е възможно да се хванат за твоя клиент заради Маркъм, после леко да намекнат, че става и за повечето, ако не и всички други, само дето не могат да го докажат. — Очите му искряха под гъстите стоманени вежди. — Може да си постигнал възможна защита на Кенсинг при процеса, но сега е много по-вероятно, че дело срещу него ще има.

Всъщност Харди беше заключил, че неприятностите на Кенсинг са практически свършили. В еуфорията, последвала правилната догадка по отношение на госпожа Лоринг, а след това и промяната в позицията на Глицки, той — както сега беше склонен да приеме — може би се бе поувлякъл в предположенията си за последиците от резултатите от аутопсията. Фрийман му напомняше, че клиентът му все още е изложен на опасност и е уязвим, може би сега дори повече от преди. За Харди бе по-добре да остане нащрек, докато цялата драма не приключи.

— Нека да ти задам един въпрос — каза възрастният мъж. — Ами ако някоя от следващите аутопсии покаже отново калий? Смяташ ли, че това ще помогне на клиента ти?

— Дейвид, нямало го е при госпожа Лоринг. Ясно ли е? Щом не е убил нея, значи не е убил никого от тях.

— Не е вярно. Просто така ти се иска. А сега започваш и да се ядосваш, което е съвсем разбираемо, защото виждаш, че логиката ти не издържа. Но не си го изкарвай на мен. — Той взе пурата си и замислено я подъвка. — Чуй ме, не искам да ти развалям настроението, наистина не искам. Съгласен съм, че си отворил една врата и тя може да те отведе там, където искаш. Надявам се да стане така. Надявам се, че имаме един сериен убиец, който ще си признае всичко преди залез-слънце. Но помисли за това — кой даде имената на умрелите хора? Кенсинг. Щом като е изпитвал съмнения толкова пъти, защо не се е обадил по-рано? Защо е чакал, докато бъде заподозрян за смъртта на господин Маркъм? Не е ли това малко удобно? И не е ли възможно да е действал в съучастие с някой друг от „Портола“, например някоя от сестрите, така че да не се е налагало да бъде там физически при всеки смъртен случай? Ти се смееш, но тези въпроси не са безсмислени. Разгледал ли си възможността Кенсинг с една или повече сестри да са получавали премии под масата от „Парнас“ за това, че са разчиствали леглата от залежали се безнадеждно болни пациенти без подходяща осигуровка? Подобни неща са се случвали, особено в организации, където парите не достигат. — Той замълча малко, облегна се на стола си и побарабани с пръсти по бюрото. — Не казвам, че всичко това е дори малко вероятно, Диз. Но съм обезпокоен. И ти би трябвало също да се безпокоиш.