Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
— Последните два случая ти донесоха едно заглавие във вестниците и бързо спечелени хиляда долара.
Страут почистваше ноктите си с ножа.
— Истината е, че се боря с мисълта да ти върна парите, защото се оказа, че си бил почти прав. В крайна сметка, струваше си да се направи това. След Лоринг никой няма да ми придиря, че съм извършил първата аутопсия — имам предвид господин Лектър.
— Е, както искаш, Джон. Ако решиш да ми върнеш парите, ще ги приема. Но ти си ги спечели честно и почтено. А докато решаваш, може би ще отделиш една минутка да поговорим за Карла Маркъм.
Страут не отговори веднага. Вместо това затвори ножа, после го щракна отново. Затвори го, отвори го.
— Чудех се кога ще поискаш да поговорим за нея.
— Искаш да кажеш, че има причина да поискам?
— Не. Не казвам нищо твърдо. Заключението ми бе достатъчно ясно, като се оставя еднаква възможност за убийство и самоубийство.
— Но има нещо, което те смущава?
Страут кимна.
— Доста неща ме смущават. Имаш копие от заключението ми, нали?
Харди кимна. Бе го прочел за първи път в неделя вечерта, след това отново в офиса си вчера. Бе му станало навик да чете и препрочита показанията на свидетелите и докладите, където истината често лежеше погребана под камари от безполезни подробности.
— Забелязах, че с оръжието е стреляно отдолу и иззад дясното ухо, като куршумът е отишъл напред.
— Точно така. — Страут затвори отново камата, после се изправи и отиде до етажерката, която покриваше от пода до тавана стената вляво от Харди.
Облегна бедрото си на тясната издадена част, измъкна от първия рафт стар револвер за шест патрона и завъртя цилиндъра.
— Виждал съм това и преди.
— Колко пъти?
Страут отново завъртя барабана.
— Може би два пъти.
— За трийсет години работа?
Той кимна.
— Горе-долу. Може и три пъти.
Харди се замисли.
— Значи, както разбирам, госпожа Маркъм си е служела с дясната ръка.
— Не. И това не е вярно. — Като се изключи едно неосъзнато полюляване на крака, съдебният лекар застана неподвижно. — Освен това знаеш, че си е прехапала вътрешната страна на долната устна.
— Видях това. Дали някой не е притискал с ръка устата ѝ?
— Искаш да кажеш, идвайки иззад нея? Възможно е, но в никакъв случай не мога да бъда категоричен. Също така е възможно да си е прехапала устната.
Харди поседя за миг. Взираше се нефокусирано по посока на венецианските щори зад бюрото на Страут. В ивиците слънчева светлина се носеха прашинки. Барабанът се завъртя още няколко пъти. Най-после Харди вдигна глава.
— Тогава защо изобщо се споменава самоубийство?
— Има следи от барут по дясната ѝ ръка. Знам, знам какво ще кажеш — вдигна ръка Страут. — Това не доказва, че е стреляла. Изстрелът, който я е убил, би могъл просто да е бил твърде близо до нея. И си сто процента прав. Но пистолетът до ръката ѝ… — Гласът на Страут замря, той срещна погледа на Харди. — Нямах никакви медицински доказателства, за да го изключа, Диз.
— Значи някой може доста сполучливо да го е направил така, че да изглежда самоубийство.
— Напълно е възможно, Диз. Безспорно е така. Но искам да те питам защо предпочиташ да е убита.
— Може би защото това е последното, което ми остава.
— Освен твоя списък, искаш да кажеш.
Харди поклати глава.
— Както господин Фрийман посочва, няма пряка зависимост между някой от този списък и човека, който е убил Тим Маркъм. Но ако Карла е била убита, обзалагам се, че трябва да е бил същият човек, който е убил и съпруга ѝ.
— Но не беше ли твоят клиент последният в дома ѝ преди…
Страут остави фразата незавършена.
Харди въздъхна.
— Хипотезата ми още не е съвършена, Джон. Работя по нея.
Въоръжени със заповедта си за обиск, Брако и Фиск се насочиха към Дона, завеждащата архива в „Портола“. Тя беше около трийсетгодишна, възпълничка и доста резервирана в началото, когато разбра, че са полицаи. Носеше малка халкичка на моравите си устни и още една на дясната вежда. За Фиск беше очевидно, че Брако няма да се чувства в свои води, разговаряйки с нея, така че той се зае със задачата. И някак си, само за броени минути, двамата се сприятелиха. Дона си разбираше от работата и в рамките само на половин час изнамери и разпечата всички необходими документи за персонала и пациентите в „Портола“ през съответните дни.
След още половин час в една от заседателните зали бяха събрали горе-долу всичко, което смятаха, че иска Глицки. Оказа се, че сестрите в интензивното отделение наистина се сменят по доста редовен график, макар че из цялата болница имаше повече такива сестри, отколкото двамата инспектори отначало си бяха помислили. Общо взето в десетте смени, през които според списъка на Кенсинг би могло да има преждевременно починали пациенти, в интензивното бяха прекарвали известно време девет сестри. Само две обаче бяха дежурни във всяка една от „смените на смъртта“ — Патриша Дейли и Раджан Бутан.