Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
— Шест, но имаше само пет празни гилзи.
Харди се намръщи.
— Значи са изстреляни пет куршума.
Лангтри сви рамене — откъде по дяволите можеше да знае?
— Четирима убити, едно куче — по един на всеки.
— Каква ти е идеята, Диз?
Харди се обърна към Марлин.
— Мисля, че някой друг е стрелял първите пет пъти, после е сложил оръжието в ръката ѝ, стрелял е отново и е взел последната гилза със себе си…
— И къде е отишъл куршумът? — попита Лангтри.
— Не знам. Излетял през прозореца?
— Беше затворен.
— Може предишната вечер да е бил отворен. А децата? — попита Харди.
Той прехвърли няколко снимки, докато стигне до тях, после за миг отмести поглед настрани и си пое дълбоко дъх. Лангтри се почувства по същия начин, като ги видя — отново му стана зле.
— Какво искаш да знаеш?
— Просто какво се е случило.
Докато през следващите няколко минути Лангтри описваше подробностите по престъплението, Харди прелистваше купчината фотографии. Когато Лангтри свърши, адвокатът продължи с въпросите в друга посока.
— Много шум ли вдига двайсет и две калибров револвер?
— Не много. Не може и да се сравнява с трийсет и пет цяло и седем. Просто изпукване.
— Ако се стреля в къща посред нощ, ще се събудят ли всички?
— Не знам. Може би не.
— Добре. Още един въпрос. Защо му е бил на Маркъм револвер?
— Нямам понятие, приятел. Няма голяма полза за отбрана. С него не можеш да спреш някой изпечен злодей, нали? Освен ако не стреляш съвсем отблизо. Или от упор, както е било тук.
— Добре. — Харди прехвърли още няколко снимки. — Ако не възразявате, сержанте, и вие, Марлин, бих искал да огледам къщата.
Двамата отидоха дотам поотделно с колите си. Лангтри го срещна отново при входната врата на дома на семейство Маркъм и докато ровеше за ключа, един друг мъж внезапно се отправи към тях през зелената площ от съседната къща, като им махаше приятелски.
— Извинете — каза той, — видях ви, че чакате, че стоите на входа. Трябва да знаете, че никой… вече никой не живее тук.
— Да, господине, благодаря. — Лангтри извади портфейла си и значката и я показа на мъжа. — Полиция. Запознати сме със случая. А вие сте…?
— Съседът, ей оттатък, Франк Хусик. — Посочи към своята къща. — Просто хвърлям по едно око.
— И добре правите. Благодаря ви — каза Лангтри. — Ще огледаме още веднъж.
— Заповядайте тогава. Извинете, че ви обезпокоих.
— Няма нищо.
Сега вече бяха вътре, в кухнята. Харди стоеше над тебеширеното очертание върху покрития с мексикански плочки под. Топлата дневна светлина обгръщаше стаята. През един прозорец на тавана обедното слънце хвърляше широк и ярък правоъгълник пред готварската печка. Над умивалника имаше двукрил прозорец, а отзад — перално помещение, в което проникваше достатъчно естествена светлина. Малък коридор покрай хладилника — където бе убито кучето — водеше до полуостъклена задна врата.
Лангтри седеше зад Харди на стол, който бе донесъл от трапезарията. Харди коленичи. Като се изправи, пресече стаята, стигна до умивалника, вдигна резето и открехна десния прозорец. После отстъпи настрани, направи същото с левия прозорец и се върна до тебеширената линия.
— Ако съм тук долу, близо до пода, и изстрелям куршум през някои от тези прозорци — говореше сякаш на себе си той, — няма да улуча отсрещната къща. Ще улуча небето. Искате ли да ми направите още една услуга? Постойте тук в кухнята за минутка.
Лангтри изпълни молбата му и Харди излезе през вратата на трапезарията. Стъпките му отекнаха ясно по централното стълбище, после гласът му долетя отгоре.
— Пребройте до десет и после ме извикайте колкото може по-високо.
След още една минута Харди се върна в кухнята.
— Чух ви, но едва-едва. Бях в стаята на Йън.
— И какво означава това?
— Това означава, че никой не е можело да се събуди, когато Карла и кучето са били застреляни. Това означава, че кучето е застреляно, за да мълчи, което е единственото смислено обяснение.
— Тогава защо са застреляни децата?
— Страхувал се е да не би да е събудил някого горе. Или това, или хлапетата са знаели, че е бил тук, когато са отишли да спят. Само че децата са спели. Изстрелите не са стигнали до горе. И все пак е било твърде рисковано. Така че най-напред е застрелял Йън и затова е заглушил пистолета с възглавницата. После момичетата. Как ви звучи?
Харди нямаше намерение да разговаря със свидетел в присъствието на полицай. Последва Лангтри няколко пресечки, после избибипка за довиждане и се върна на улицата на Маркъмови, където спря, паркира, излезе отново от колата и почука на вратата на Франк Хусик. След като го бе видял с Лангтри и неговата значка, господинът вероятно бе приел, че той също е полицай. Харди го остави да си мисли така.