Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
— Направих известни проучвания — обади се Страут. — Изглежда, че ограниченията, които са им били налагани, са ги притиснали доста в тази област. Болничните аутопсии по правило така или иначе не са много задълбочени. Тези хора там са си вършили работата отгоре-отгоре. Вече дори нямат и щатен съдебен медицински експерт. Вместо това просто пускат основните сканирания в лабораторията си…
— Ако стигнат дори и дотам — вметна Фарел.
Страут кимна с глава.
— Съгласен съм, че понякога може и така да става.
— И какви са стандартните изследвания, Джон? — попита Харди.
— Различни — отвърна Страут. — В общи линии става въпрос за пари и за ниво на сложност. Първо, имаш изследване А, което е предназначено за алкохол и за някои от най-разпространените вещества — аспирин, кокаин и така нататък. Общо взето, ако се намери причина за смъртта или възможна причина на едно равнище — например намираш токсично ниво на кокаетилен, което е кокаин и алкохол, при изследване тип А — тогава преставаш да търсиш повече. Но ако искаш да продължиш работата, изследването Б е предназначено за набор от други вещества. Обаче всяко следващо ниво на изследване става все по-скъпо. Така че ако има причина за смъртта на първо равнище, повечето хора спират дотам.
— И смяташ, че точно така се е случило при госпожа Лоринг? — попита Джакман.
Страут кимна бодро.
— Това ми се струва най-вероятно. Никой не си е направил труда да погледне по-старателно. Ако бяха го направили, някой щеше да ги забележи.
— След като намери причина за смъртта, ти също ли спря, Джон? — попита Марлин. — Или продължи още?
— Да, госпожо. Можете да сте сигурна. Имаше някакъв хемоагент и малко морфин, заради болката. Получих документацията ѝ, когато поисках тялото — тя е вземала сама морфин в болницата, но в никакъв случай не може да се говори за фатална доза от каквото и да е друго.
— Но щом си е прилагала сама лекарството — попита Фарел, — това означава, че се е контролирала доста добре. Нали така?
— Възможно е — съгласи се Страут. — Тя е чувствала, когато е започвало да я боли, и щом е ставало прекалено мъчително, е натискала копчето на дозатора, за да ѝ се включи морфин.
— А той е предварително дозиран, нали не греша, Джон? — заинтересува се Аш. — Контролира се и времето на подаване?
— Точно така. Няма начин тя сама да си превиши дозата, ако това имате предвид.
— Значи не е била в нещо като кома? — Кой знае защо Харди си въобразяваше, че е било така. Фактът, че е била в съзнание някак си правеше смъртта ѝ още по-тежка. — Искате да кажете, че е била будна? И някой просто е влязъл и я е убил?
— Това не мога да кажа, Диз. Може точно в този момент да е спяла. Но иначе за това дали по принцип е била в съзнание, бих казал определено „да“.
Всички изглежда бяха потънали в мислите си. Областният прокурор просто поклащаше глава непрекъснато. Накрая спря.
— Господин Фарел, искам да ви благодаря, че се отзовахте и дойдохте толкова рано. Надявам се скоро да имаме вести от вас. Благодаря ви за съдействието.
В първия момент Фарел не разбра, че Джакман му казва да си тръгне. Когато му прищрака, прие това много достойно, благодари на прокурора, че се е сетил да го покани, на Страут — за усилията му, както и на Харди.
Страут също заговори.
— Ако нямаш нужда от мен, Кларънс, имам усещането, че ме очаква напрегнат ден и най-добре да се захващам отсега.
След като двамата си тръгнаха, Джакман се изправи, заобиколи и застана пред бюрото си, после с подскок се намести върху него.
— Диз, ние споделяме информацията за Маркъм с теб и ти си човекът, чиято заслуга е да се привлече вниманието на всички нас към случая с госпожа Лоринг. Благодарни сме ти. Но продължаваме да очакваме твоят клиент да свидетелства обстойно пред големия съдебен състав. Особено в светлината на този списък, който той ни е предоставил и който е сам по себе си пълен с редица нови подозрения. — Той погледна към Аш и Глицки, към двамата инспектори на отсрещната стена. — Ако някой би желал господин Харди да излезе навън, сигурен съм, че той ще прояви разбиране.
Но никой не каза нито дума.
Джакман изчака още няколко секунди, после се обърна към Глицки.
— И така, Ейб, всички разбираме, че това поставя случая „Маркъм“ в съвсем различна светлина. Как смяташ да продължим?
Когато Харди влезе, Дейвид Фрийман вдигна поглед от несъмнено блестящото изложение, което пишеше на ръка в юридическия си бележник с жълта хартия.