Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Хусик го покани и му предложи изстуден чай, който той прие. После излязоха през задната врата в една добре построена беседка от секвоя. Харди не си спомняше кога за последен път е седял сред такова изобилие от добре гледани цветя. Хусик ги бе посадил около беседката, в земята и в саксии на перваза на самата беседка, и сега, в края на април, те цъфтяха буйно. Но в средата на беседката бе оставил празно пространство, където имаше маса от ковано желязо, засенчена от голям платнен чадър. Тук седнаха на удобни тапицирани столове.
От протоколите, които бе чел, Харди знаеше, че Хусик е пенсиониран зъболекар, шейсет и две годишен. Бе червендалест, с късо подстригана прошарена коса. Този ден бе с избелели морскосини панталони, мокасини на бос крак и риза със закопчаваща се яка, като двете най-горни копчета бяха разкопчани. Изглеждаше разговорлив, дружелюбен, интелигентен. Харди си отбеляза наум, че ако се стигне дотам, Хусик би бил прекрасен свидетел.
— Да, чух изстрела — каза той. — Къщата е само на хвърлей камък, ей там. Вече казах на полицията.
Харди знаеше това, но едно от разочарованията му по отношение на доказателствения материал в този случай бе неумението, с което бяха проведени някои от разпитите на Фиск и Брако. Питаше се дали те изобщо са чували за относително простата идея, че свидетелите се питат къде са били, какво са видели или помислили и какво са правили по време на едно убийство. Това, струваше му се, не бе високо концептуална полицейска работа. А разпитът на Хусик — просто нахвърлян разговор за цветя и инвестиции и почти нищо за деня на смъртта на Маркъм — беше според него един от най-слабите разпити.
Така че тук му се налагаше да запълва доста празноти.
— Разбирам това — отговори той. — Всъщност, чел съм протокола от този разпит, но моят подход е малко по-различен. Вие току-що казахте „изстрела“. Само един изстрел ли чухте? Мисля, че забелязах някъде да казвате „три“.
Хусик отпи замислено от чашата си, после я постави внимателно на масата.
— И това ме питаха и се боя, че нямам добър отговор. Доколкото си спомням, казах на другите полицаи, че по това време си бях легнал, бях доста изморен след прекарания ден у Карла. Там бе адски изтощително и емоционално, повярвайте ми. Но щом тя имаше нужда от мен, исках да бъда на разположение. — Леко плесвайки се по челото, той направи гримаса. — Но с това не отговорих на нашия въпрос, нали? Извинете. Когато човек е зъболекар, прекарва целия си живот, като си приказва с хора, които не могат да му отговорят. Това засяга начина на изразяване, но ще опитам отново. И така. Колко изстрела съм чул? Ясно — само един. — Харди погледна през зелената площ към помещението, което знаеше, че е кухнята на Маркъмови. Осъзна, че когато са си тръгнали, са оставили кухненските прозорци отворени. — Помислих си, че може да е пукот от автомобил, защото в този квартал изстрел на пистолет не е първото нещо, за което човек се сеща.
— Но може да сте чули три изстрела?
— Знаете ли, това е много странно. Никой от тези звуци не бе много силен. В паметта ми са три. Но като се върна и се опитам да ги чуя, като че ли чувам един, а си спомням два. Не се изразявам много ясно, нали? Искам да кажа, последният определено бе нещо — вече бях седнал в леглото. Но първите два бяха като че ли съм ги сънувал, разбирате ли как става?
— Разбирам — кимна Харди. Сирена, която се оказва, че е будилникът ти. Но това, помисли си той, биха могли да бъдат двата изстрела, които са убили момичетата — ей там отсреща, на двайсет и пет метра — и после последният изстрел през отворения прозорец на кухнята, който трябва да е прозвучал по-силно. — Но вие сте били в леглото, когато сте ги чули? Спомняте ли си колко бе часът?
— Да, точно. Бе десет и четирийсет и две на часовника до леглото ми. Спомням си, че много се подразних. Не заспивам лесно, откакто Мег почина — преди четири години вече — и ако се събудя, това обикновено означава край на нощта. Оставам буден до сутринта. А миналия вторник, след цялото това напрежение, се върнах у дома от Карла и пийнах чаша вино, но едва бях задрямал. И после този изстрел…
— И останахте буден до края на нощта?
— Поне до три във всеки случай. Това е много дълго време, от единайсет до три.
Харди изрази съчувствие.
— Много добре ми е познато и на мен. И кога твърдо разбрахте, че са били изстрели?