Спящата кукла [bg]

Данс потърси първо О’Нийл, за да му съобщи новината.

Той не вдигаше, затова му остави съобщение. Не беше в негов стил, но тя знаеше, че не отсява обажданията. Дори избухването му — е, добре де, не точно избухване — дори критиката му отпреди няколко часа се основаваше на желанието му да работят по-професионално.

Тя се замисли (както често й се случваше) какво ли е да си омъжена за полицая със страст към книгите и океана. И хубаво, и лошо, и двете в голяма степен — това бе обичайното й предположение и пак с тази мисъл остави телефонната слушалка.

Намери Келъг в заседателната зала.

— Ще разпитаме Тириса Кройтън — уведоми го. — Негъл ми се обади току-що от Напа. Няма да повярваш. Платила му гаранцията.

— Стига, бе! Напа, а? Значи там са се преместили. Ще отидеш да я разпиташ, така ли?

— Не, тя ще дойде. С леля си.

— Тук? Докато Пел е на свобода?

— Сама е поискала. Настояла е. Съгласила се само при това условие.

— Смело момиче.

— И аз така мисля.

Данс се обади на Албърт Стемпъл и го помоли да поеме охраната на Тириса, когато пристигне.

Вдигна очи и видя, че Келъг разглежда снимките на бюрото й — снимките на децата й. Лицето му беше безизразно. Тя пак се почуди дали нещо във факта, че тя е майка, го трогва или тревожи. Това бе един от нерешените въпроси между тях и тя се запита дали няма и още — или по-скоро кои са другите.