Спящата кукла [bg]

Данс кимна. Не беше казала на Овърби, че е изпратила писателя да говори със Спящата кукла.

— Говорих с шерифа и никак не е доволен.

— Какво е направил Негъл? — попита Келъг, като вдигна вежди.

— Отишъл е при дъщерята на Кройтън. Тя живее там с чичо си и леля си. Негъл се е опитал да я убеди да дойде да я разпиташ.

— Знам.

— Така ли? Аз защо не знам? — Овърби замълча за момент. — Лелята отказала. Тази сутрин обаче Негъл проникнал у тях и се опитал лично да говори с момичето. — Лелята стреляла по него.

— Какво?

— Не улучила, но според шерифа, ако хората му не били пристигнали навреме, щяла да го убие при втория опит. Никой не изглежда разстроен от тази възможност. Смятат, че ние имаме пръст в тази работа. Това е голяма неприятност.

— Аз ще се оправя — обеща Катрин.

— Нали не сме замесени? Казах му, че не сме.

— Аз ще се оправя.

Овърби се замисли, после й даде телефонния номер на шерифа и се върна в кабинета си. Тя се обади и се представи. Разказа какво е положението.

Шерифът изръмжа:

— Слушайте, агент Данс, разбирам проблема ви с Пел и всичко там. И тук това е голяма новина. Но не можем да го пуснем. Лелята и чичото на Тириса подадоха жалба. Трябва да знаете, че и ние полагаме специални грижи за момичето, като се има предвид какво е преживяло. Съдията определи гаранция от сто хиляди и никой не проявява желание да я плати.

— Може ли да говоря с прокурора?

— В съда е. Цял ден ще е зает.

Мортън Негъл щеше да прекара известно време в ареста. Данс му съчувстваше и му бе благодарна, че е променил решението си. Нямаше обаче как да му помогне.

— Бих искала да говоря с лелята и чичото на момичето.

— Не виждам с какво може да помогне.

— Важно е.

— Вижте, агент Данс, съмнявам се, че ще искат да ви чуят. Всъщност съм сигурен, че няма да искат.

— Ще ми дадете ли номера им? Моля ви. Директните въпроси винаги са най-ефикасни. Директните отговори — също.

— Не. Дочуване, агент Данс.