Спящата кукла [bg]

Линда стисна устни. Опитът за шега охлади атмосферата. Сам отиде при телевизора и го изгаси. Седна на едно кресло и се наведе напред.

— Не го казваш просто така — леко обезпокоено отбеляза Линда. — Усещам. Само че не съм в настроение пак да спорим.

— Не искам да споря. Поне не с теб.

— Какво тогава?

Сам си пое дълбоко въздух.

— Искам да ти разкажа за случая, когато казах „не“ на Даниел.

— Сам…

— Знаеш ли защо дойдох тук?

Другата жена се намръщи:

— За да помогнеш за залавянето на опасния убиец. Да спасиш човешки животи. Почувствала си се виновна. Искала си да се разходиш. Нямам представа, Сам. Защо дойде?

— Дойдох, защото Катрин каза, че ще си тук, а исках да те видя.

— Имаше осем години да ме видиш. Защо сега?

— И преди съм си мислела да те издиря, Линда. Веднъж почти се престраших. Но не можах. Трябваше ми повод, някаква мотивация.

— Трябвало е Даниел да избяга от затвора, за да ти даде мотивация? За какво става дума?

Линда остави Библията отворена. Саманта погледна бележките с молив в полетата. Бяха сбутани като пчели в кошер.

— Помниш ли, когато беше в болница?

— Разбира се — тихо, но твърдо отговори Линда.

Гледаше изпитателно Сам. Напрегнато.

През пролетта преди убийството на Кройтън Пел бе казал на Саманта, че е взел сериозно решение да се оттеглят в планината. Преди това обаче искал да увеличи числеността на Семейството.

— Искам син — заяви той властно като средновековен крал, желаещ наследници.

Месец по-късно Линда забременя.

На следващия месец пометна. Понеже нямаха осигуровки, трябваше да я закарат в мизерна болница в бедните предградия, посещавана често от сезонни работници и нелегални емигранти. Получи инфекция, която доведе до хистеректомия. Линда бе покрусена — винаги беше искала деца. Често казваше на Сам, че много иска да има деца, че знае колко зле са я отглеждали родителите й и как да избегне грешките им.

— Защо подхващаш темата сега?

Сам взе чашата си, пълна с изстинал чай.

— Защото не трябваше ти да забременееш. Той бе избрал мен.

— Теб ли?

Тя кимна:

— Първо поиска от мен.

— Сериозно?

Очите й се насълзиха.

— Не можех да го направя. Не можех да нося неговото дете. Ако го направех, щеше да има контрол над мен до края на живота ми. — Реши, че няма смисъл да крие повече. Погледна решително приятелката си и продължи: — Затова излъгах. Казах, че се колебаеш дали да останеш в Семейството. Че след идването на Ребека си започнала да мислиш да напуснеш.

— Какво си казала?

— Знам как се чувстваш. — Сам избърса сълзите си. — Съжалявам. Казах му, че ако носиш детето му, това ще те накара да останеш.

Линда примигна удивено. Огледа се, вдигна светата книга и разсеяно потърка корицата. Сам продължи: