Спящата кукла [bg]

— Добре, ти предчувстваше, че не трябва да действаме така, а обикновено предчувствията ти са верни.

— Просто нямахме късмет. Ако бяхме отишли по-рано, вероятно щяхме да го хванем.

Тя съжали, че го каза — прозвуча като критика към хората от шерифството.

— И щеше да има нови жертви. Имаме адски късмет, че никой не пострада. Планът на Келъг бе гаранция, че ще има престрелка. Имаме късмет, че Пел не беше там. Можеше да се пролее много кръв. — О’Нийл скръсти ръце; защитен жест, който изглеждаше странно с бронираната жилетка. — Отстъпваш командването. А това е твой случай.

— На Уинстън ли?

— Да, на него. Той е консултант. А сега излиза, че той командва.

— Той е специалист, Майкъл. Аз не съм. Нито ти.

— Така ли? Съжалявам, но той говори за сектантско мислене, говори за психологически профили. Но не виждам това да помага за залавянето на Пел. Ти вършиш цялата работа.

— Виж препоръките му, виж какъв опит има. Той е специалист.

— Добре, има някои добри идеи. Те помагат. Но преди час се оказа, че не е чак такъв експерт. — Той понижи глас. — Слушай, при операцията в мотела Овърби подкрепи Уинстън. Много ясно — нали той го повика. Ти беше притисната между ФБР и шефа си. Но и преди сме се справяли с такъв натиск. Можехме да наложим своето мнение.

— Какво искаш да кажеш? Че съм отстъпила пред Уинстън по друга причина?

О’Нийл отмести очи. Жест на отбягване. Човек може да изпита стрес не само когато лъже — понякога това става, когато казва истината.

— Искам да кажа, че даде на Келъг прекалено много власт при тази операция. Макар добре да съзнаваше, че не трябва да го правиш.

— Защото ми напомня за съпруга ми, така ли? — попита тя студено. — Това ли искаш да кажеш?

— Не знам. Ти ми кажи. Напомня ли ти за Бил?

— Това е смешно.

— Ти засегна темата.

— Слушай, нищо извън професионалните ни отношения не те засяга.

— Добре. Ще разсъждавам професионално. Уинстън сгреши. И ти се съгласи с него, при все че знаеше, че не е прав.

— „Знаела“ ли съм? — сопна се тя. — Просто се колебаех за акцията в мотела. Първо бях на едно мнение. После го промених. Всеки може да промени мнението си.

— Да, ако види логика в това. Ако се основава на обективни факти.

— Ами твоето мнение? Ти доколко си обективен?

— Аз ли? Защо да не съм обективен?

— Заради Хуан.

Очите на О’Нийл леко потрепнаха. Беше улучила болната тема; почуди се дали детективът се чувства виновен за смъртта на младия полицай. Може би си мислеше, че не е обучил Милар достатъчно добре.

Неговите протежета…

С О’Нийл се бяха карали и преди — не можеш да имаш едновременно приятелски и служебни отношения с някого без някои дрязги — но никога толкова остро. Защо изобщо се месеше в личния й живот? Сякаш ревнуваше.