Войните ги започват неудачниците [bg]

— Ако обичате, преминете, — помоли Ортега.

След Артьом от портала излезе мокър червенокос мъж с кисел поглед, а след него орда рижи, които подкарваха седмина червеноглави. След това се появи човек (най-накрая човек!), на който Артьом наистина се зарадва. Кортес. Към едната му ръка се беше залепила Яна, а към другата — Лана. Наемникът изглеждаше доволен като пиян хомяк.

— Кортес!

— Артьом! Радвам се да те видя, приятелче!

Артьом погледна към феята и с удовлетворение забеляза огромната синина на бузата и:

— Ти ли я хвана?

— Никой не ме е хващал, — недоволно промърмори Лана.

— Артьом, Лана ни помогна, — обясни Яна. — Тя остави Амулета в колата си, Ортега го взе и го занесе на великия магистър.

За свое удивление Артьом усети облекчение, като разбра, че феята няма да има неприятности. Той още помнеше упоителната горчива целувка.

— Ще ми дадеш ли телефона си?

Лана присви очи, и в тях пламнаха малки палави светлинки:

— Възможно е.

Последни се появиха Сантяго и барон Мечеслав. Явно комисарят го беше измъкнал от шахтата.

Порталът се затвори, мракът се сгъсти, и само три кресла останаха осветени от слаба призрачна светлина. В средното, на господаря, седеше фигура в безформен плащ с ниско нахлупена над очите качулка. Князът на Тъмния Двор. В дясно от него седеше кралица Всеслав, а в ляво — великият магистър. Това беше един от редките случаи в историята на Тайния Град, когато всички висши магове се бяха събрали на едно място.

— Червените Шапки, — тихо произнесе князът, и рижите изблъскаха напред пленниците.

Седем дребни бандити, настръхнали и изплашени до смърт. Един от тях, едноок, прошепна:

— Пощафи.

— Те се предадоха, — каза вездесъщият Ортега. — И предадоха главата на убиеца ми. Ще отбележа, че кланът на Шибзичите не е взел участие в нападението над Замъка.

Князът погледна великия магистър:

— Достатъчно ли платиха Червените Шапки на Ордена?

— Достатъчно, — след кратък размисъл реши старецът.

— Кралице?

— Не мисля, че трябва да избием това семейство.

— Съгласен съм — произнесе князът. — Червените Шапки имат право на съществуване, но трябва да помнят, — пленниците още по-ниско наведоха глави, — че всяко търпение си има край.

Отведоха диваците.

— Наемници.

Явно големите вождове искаха първо да се оправят с чужденците, и след това спокойно да обсъдят делата си.

— Кортес, Яна и Артьом, — представи ги Сантяго. — Те се справиха отлично и имаха съществен принос към разрешаването на кризата.

— Тъмният Двор може да бъде благодарен, — глухо пророни князът. — Със своите действия челите заслужиха честта да носят знака на Тъмния Двор — доказателство за нашата вечна дружба.