Войните ги започват неудачниците [bg]

— Какво беше това? — разстроено попита Франц, гледайки подчинените си, които се стараеха да не се смеят.

Водата спря, превръщайки се първо в тъничко кално ручейче, а след това в едри капки. Подът беше покрит с тънък слой вода, в която обречено пляскаха с опашки няколко златни рибки.

— Какво беше това? — повтори мокрият от главата до петите де Гир.

— Вода, — обясни му звънлив женски глас и от дупката се показа изящна чернокоса главица. — Изля се от последния етаж.

— Яна!!! — закрещя Кортес.

— Кортес, скъпи, — младата жена жизнерадостно се усмихна. — Какви са тези нещастници с теб?

— Аз съм Франц де Гир, — с достойнство съобщи чудът, докато се опитваше едновременно да се промуши през дупката и да си свали мокрия плащ. — Капитан на гвардията на великия магистър.

— Много ми е приятно, капитане, — вежливо отговори Яна, докато му помагаше да се качи на горния етаж. — Благодаря, че дойдохте на помощ.

— Къде е Любомир? — веднага попита де Гир. — И къде сме ние?

— Ние сме в затвора на предпоследния етаж. Кабинетът на Любомир е отгоре. Натам имаше стълба, но наскоро изчезна.

— Охрана?

— Зад тази врата. Не са излизали от началото на данданията.

— Червените Шапки?

— Да.

Де Гир се обърна към гвардейците:

— Оправете се с тях.

Рицарите тръгнаха към стаята на охраната.

— Кортес, какво става с тоя тук? — Франц кимна към фотографа.

— Той вече пристигна, — изръмжа наемникът, докато приковаваше пленника към стърчащ от стената метален пръстен. — Скоро ще дойдат за вас, Юшлаков, всичко хубаво.

— Ето как изглежда — Яна с презрение огледа разтреперания Алик. — Твар. Между другото, и аз имам нещо за вас.

И гордо демонстрира на спасителите си умърлушената Лана, на чиято скула чернееше огромна синина.

Когато сградата престана да се клати, Секирата се измъкна изпод масата и се огледа. Стаята на охраната представляваше жалко зрелище. Дупката от вратата, водеща към стълбището, беше засипана с чакъл. Самата врата, която чудите взривиха, се валяше до отсрещната стена, затиснала под себе си уйбуй Драка. Помещението беше пълно с дим, осеяно с гилзи, и облагородено с огромната дупка, през която Мечеслав пропадна в асансьорната шахта.

— Великите Фомове са се обефинили, — разнесе се гласът на Чука. — Трябва фа си хофим.

— Ние служим на Любомир, — изхриптя Секирата, гледайки с ненавист едноокия, — и ще се бием, да ме чукат в ушите!

— Не ставай глупак, Секира, — захили се фюрерът на Шибзичите, докато търсеше нещо по бойния си пояс. — Наистина ли си мислиш, че ще воювам с Тъмния Фвор?

— Не разбрах.

— Много си тъп! — Чукът замахна с ятагана. — За фа станеш император на Червените Шапки, не е нужно фа си с магьосника. Фостатъчно е просто фа отстраниш конкурентите. Сега моите момчета колят Фуричи из целия граф, а аз ще се разбера с теб!