Войните ги започват неудачниците [bg]

Всеслава наведе очи:

— Няма да може.

Гласът принадлежеше на Сантяго. Това отново беше той — висок, стегнат франт, е, вярно, костюмът на комисаря беше страшно изцапан и скъсан на няколко места, а вратовръзката висеше накриво.

— Къде е князът? — попита великият магистър.

— Чака ни в Цитаделата, — вежливо се усмихна Сантяго. — С ваше позволение, интересите на Великия Дом Нав засега ще представлявам аз.

— Нямаме нищо против, — въздъхна Всеслава.

— Благодаря.

Нито кралицата, нито великият магистър се изненадаха от бързото изчезване на княза — повелителят на Тъмния Двор напускаше Цитаделата неохотно, само при чрезвичайни обстоятелства, и не за дълго. Артьом с удивление разбра, че висшите магове на Тайния Град не са видели превръщането на комисаря в княз и обратното и не знаят, че князът и Сантяго са същности на една личност. Или не една? Артьом се обърка.

— Трябва да свършим работата докрай! — гръмко произнесе комисарят.

— Остави го намира, Сантяго, — помоли Всеслава. — Той умира.

— Именно за това, — отсече навът. — Трябва да сме сигурни, че в Тайния Град никога повече няма да се роди Вестител.

Великият магистър стана от табуретката:

— Съгласен съм с комисаря. Трябва да приключим с пророчеството веднъж завинаги.

Всеслава се извърна. Сантяго вдигна от пода стилета, приближи се до умиращия Любомир и рязко го заби в гърдите му. Магьосникът жално изхлипа.

— Прости ми, — прошепна Всеслава и очите и се насълзиха.

— Трябва ми сърцето ви, Вестителю, — извинително произнесе Сантяго. — Докато още бие.

Използвайки стилета като лост, навът разтроши ребрата на магьосника и измъкна от малките гърди пулсиращото зелено сърце. Любомир се строполи на пода и пламъци обхванаха тялото му.

— Прощавай.

Великият магистър хвана Всеслава за ръката. Сантяго се приближи до мангала, хвърли върху въглените биещото сърце на Вестителя и протегна напред ръка:

— С властта, дадена ми от силата на мрака, проклинам това сърце.

Над мангала започна да се спуска гъста черна мъгла. Великият магистър застана до комисаря и също протегна ръка:

— С властта, дадена ми от силата на огъня, проклинам това сърце.

Над мангала избухна червен пламък.

— Ваш ред е, кралице.

Трета ръка се простря над пулсиращото в мангала сърце.

— С властта, дадена ми от силата на земята, аз проклинам това сърце.

Мангалът затрепери. Три ръце, три цвята се съединиха над него, и тих стон се разнесе из стаята. Сърцето на Вестителя удари още един път и умря.

— Е, това е всичко… — Сантяго плю в мангала и се огледа. — Ортега, къде сте?

— Вече тук. — Въздухът пред комисаря се сгъсти, и от образувалия се портал в стаята прекрачи висок мъж в тъмносин костюм. — Аз съм готов.