Войните ги започват неудачниците [bg]

— Заведете нашите гости при княза, — заповяда Сантяго. — Аз ще почакам останалите.

Ортега кимна и галантно се поклони пред дамата:

— Заповядайте, ваше величество.

Кралицата прекрачи в портала.

— Хубава битка, — въздъхна великият магистър. — Не се случва често да се бием заедно.

— Беше интересно.

— Съгласен съм. — Де Сент-Каре изчезна в мрака на портала.

Артьом неуверено се измъкна иззад шкафа.

— Вървете след нас, — кимна му Сантяго. — Вас също ви очакват.

Артьом направи крачка към портала, но се спря и се обърна към комисаря.

— Доколкото разбирам, вие не искате никой да знае за вашата тайна.

— Абсолютно прав сте.

— Можете да разчитате на мен. Но бих искал да разбера…

— Знаменитото любопитство на челите, тази черта на вашето семейство винаги ми импонира. — Сантяго внимателно погледна в очите на Артьом. — Князът на Тъмния Двор носи твърде голяма отговорност пред навите и всички семейства на Великия Дом, и не може да си позволи емоции и дребни слабости. За това, качвайки се на престола, князът създаде мен — съд, в който са скрити чертите на характера му, които му пречат. Всичко останало съм постигнал сам. Доволен ли сте?

— Напълно.

— Тогава заповядайте в портала. Време е да напуснем това място.