Войните ги започват неудачниците [bg]

— Ще му дадем да се разбере, нав! — викна той на гърба на вървящия отпред комисар. — Смърт за Любомир!!

— Здравейте, Вестителю! — отговори гърбът. — Ще поговорим ли?

Мечеслав трепна, но се досети, че навът вече е излязъл от портала, и решително направи последната, както му се струваше, крачка. Вдигна топора, готвейки се за бой, и в този момент чу гласа на магьосника:

— Защита!

Зелена мъгла проникна в тъмнината на портала. Нещо разтресе Мечеслав, дръпна го надолу, и баронът усети, че пада. Той нелепо разпери ръце, преобърна се няколко пъти и закрещя. След това спомените му бяха хаотични и неясни. Нещо го носеше като перце, въртеше го на всички страни като в огромна центрофуга, и когато най-накрая, кашляйки тежко, се измъкна от портала, му се виеше свят. Не можеше да се съпротивлява на прилошаването. Не виждаше нищо. Тялото му се сгърчи и остатъците от закуската напуснаха организма му. След секунда баронът видя къде са отишли. Пред него стоеше разстроеният Секира.

— Ще те убия!! — изрева людът и замахна с топора.

„Много е лек“ — отбеляза той за себе си.

За съжаление, баронът не разбра, че по-голямата част от оръжието е останала от другата страна на портала. Замахът, подходящ за тежкия топор, доведе до напълно предсказуем резултат — Мечеслав нелепо се строполи на пода.

— Тревога! — вресна Секирата, хвърляйки се на земята. — Люди!

Червените Шапки откриха безредна, но доста хазартна стрелба по барона. Помещението се напълни с дим. Мечеслав стана на четири крака, и спасявайки се от изстрелите, се заби в стената. Удесеторяващото силите му зъбарче му помогна да пробие бетонната преграда, като че ли е от хартия, и баронът пропадна в някаква яма.