Войните ги започват неудачниците [bg]

Докато Сантяго и Любомир, забравили за всичко, мятаха един по друг мълнии, Артьом се поуспокои. Вратите на асансьора в другия край на кабинета му подсказваха най-рационалния изход — да бяга. Нека тия ненормалници да си изясняват отношенията, а докато се разберат, той ще бъде далече.

Притиснал гръб към стената, Артьом бавно се прокрадваше към вратите и… огорчено въздъхна — от шахтата се носеше шумно сумтене. Всичко отначало. Артьом потърси наоколо някакво оръжие, и взимайки първото, което му попадна под ръка — малък метален мангал с още топли въглени, се приготви да посрещне гостите. Сумтенето престана, смени го отначало неясно скриптене, а след това тежък кънтящ удар. Железните врати на асансьора се огънаха, но издържаха. Артьом се усъмни в силите си и здраво стисна мангала в ръце. От втория удар металът се разкъса, и в образувания отвор се показа главата на пришълеца.

Това животно Артьом позна веднага. Светлокосият бандит с белега, който отвлече наемниците от „Гущер“. Главата се обърна, и Артьом с удоволствие я цапардоса с мангала. Пришълецът с неразбран вик полетя обратно в шахтата.

Удовлетвореният Артьом хвърли огънатото оръжие и се обърна към биещите се. Сантяго отстъпваше. Любомир скочи на масата и като луд заразмахва жезъла. Потокът зелени мълнии се усили, и комисарят едва смогваше да ги отбива. Мъглата зад гърба му вече не беше толкова гъста и приличаше на слаб дим.

— Приготви се да умреш, нав! — извика Любомир.

— Княже, — прошепна Сантяго. — Дойде време, княже!