Войните ги започват неудачниците [bg]

— Княже, — прошепна Сантяго. — Дойде време, княже!

Като го чу, Любомир се разкикоти и широко разпери ръце:

— С властта, която ми е дадена по рождение, призовавам цялото могъщество на Великия Дом Люд, цялата сила на Кладенеца на Дъждовете, цялата сила на земята…

Силуетът на магьосника затрепери, контурите му се размазаха, и очертанията му започнаха да се променят, като че ли беше хвърлил мъгла. Беше дошло време за решителната битка за властта в Тайния Град, и Любомир събираше в юмрук цялото си могъщество. Грохотът на сърцето му заглушаваше всичко.

Артьом се мушна в тясната пролука между два шкафа и наблюдаваше следващите събития именно от там.

Когато магьосникът завърши трансформацията, на масата стоеше висок широкоплещест воин с хищни черти на лицето. Дългите му бели коси бяха прихванати със златен обръч, украсен с огромен изумруд. Елекът от нещавена кожа беше юнашки разтворен на гърдите, а в мускулестите си ръце държеше масивна секира. Силуетът на воина беше обвит в зелено сияние, а по широкото острие на секирата пробягваха малки зелени пламъчета. В движенията му имаше сила и увереност, които не оставяха никакви съмнения, че той вече се чувства победител. Вестителят се усмихна леко, но хладните му, пронизително зелени очи не обещаваха нищо хубаво:

— Искаш сърцето ми, презрян червей?

Сантяго не отговори, той също се променяше. Комисарят захвърли настрана стилета, нещо извика и вдигна ръце нагоре. Черната мъгла се обви около него. От тялото му, разкъсвайки кожата и мускулите, изскочи зловещо… нещо. Когато мъглата се разреди, пред Могъщия Вестител застана истинско чудовище.

Дълбоко хлътнали антрацитно черни очи с ненавист горяха на малкото сбръчкано лице. Черепът с многобройни израстъци и дългите заострени уши, вадеха от паметта най-страшните нощни кошмари. Устни нямаше, от устата стърчаха черни бивни, между които като змийче се подаваше тънък раздвоен език. Чудовището беше много високо, очите му бяха на едно ниво с очите на Вестителя, въпреки че то стоеше на пода. На гърба му стърчаха малки кожени крила, които помръдваха, щом раздвижеше плещи.

— Не очакваше да ме видиш тук ли, Вестителю? — избоботи чудовището.

— Значи Сантяго е аватар, — удиви се магьосникът.

— Сантяго е част от мен, — изръмжа чудовището, — едно от моите превъплъщения.

— Интересен подход, — весело отбеляза Вестителят, премятайки секирата в ръце. — Защо да се наемат министри и вицекрале, като можеш да поставиш на ключовите длъжности собствените си превъплъщения? Както и да е, княже, радвам се, че дойде лично!