Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
Мъжът поклати глава и я погледна сериозно.
— Боя се, че нося лоши новини, Ейми. Моля те, седни. — Той я отведе до дивана. — Трябва да бъдеш смела, миличка.
Тя изтръгна лакътя си от ръката му и го погледна втренчено. Сърцето й спря да бие. Точно същото бе казал полковникът, когато й донесе вестта за смъртта на баща й.
— Не — пошепна едва чуто тя. — Не.
Гласът му преливаше от съчувствие:
— Още не сме съвсем сигурни, но вероятно майка ти е решила да си почине малко и е напуснала стаята на лерда. Излязла е да се поразходи на скалите и… не се върна. Претърсихме целия остров, но не я намерихме. Лодкарите твърдят, че не са я виждали. На скалата намерихме следи от паднало тяло, както и следи от пръсти, като че някой се е опитвал да се задържи, за да не полети в бездната. А в залива намерихме това. — Той подаде на Ейми мокър шал.
Момиченцето изплака задавено. Майка й беше купила този шал с Брюксел. Шалът беше евтин, но тя не обичаше да купува неща за себе си.
— Мама не е мъртва! Прекарала е целия си живот в армията. Не може да падне от някаква си скала!
— Беше мъгливо, а тя сигурно е била преуморена — обясни меко Халдоран. — Подхлъзнала се е във влажната трева, силният вятър я е тласнал към морето… Нашият остров е много опасен за хора, които не го познават. — Той сложи ръка на рамото й и Ейми се вцепени. Нещо не беше наред в начина, по който я докосваше. Ръката му беше тежка, собственическа. Въпреки подробните обяснения, тя не можеше да повярва, че майка й е допуснала да падне от скалата в морето. Погледна го в лицето и понечи да изкаже мислите си, но изведнъж замълча. Ако нещо не беше наред, именно той беше виновникът.
— Недей така, скъпа. — Халдоран се опита да я прегърне. — Не искам да се тревожиш, Ейми. Ти си част от семейството. Обещавам, че винаги ще има кой да се грижи за теб.
Тя го бутна настрана и стана.
— Ще се прибера в стаята си. Искам да бъда сама. — По лицето й потекоха сълзи.
— Разбира се — отговори все така меко и съчувствено той. И фалшиво. — Каква трагедия. Майка ти беше прекрасна жена. Но ти трябва винаги да помниш, че ще се грижа за теб.
Детето избяга от стаята, като нарочно се държеше като седемгодишно, а не като голямо момиче, и спря едва когато влезе в стаята си. Докато тичаше, забеляза, че един от слугите на лорда я следва. Всички мъже в къщата бяха мрачни и груби и толкова си приличаха, че Ейми беше почнала да ги нарича чудовища. За разлика от обикновените войници, които познаваше от армията, тези бяха мълчаливи и нелюбезни. Защо я охраняваха? От какво я пазеха?
Ейми затвори тихо вратата и превъртя ключа, за да се изолира от останалия свят. Хвърли се на леглото и скри лице в ръцете си, опитвайки се да спре хълцането си. След като се успокои, тя се обърна по гръб и се загледа в тавана.
Никога досега не беше поставяла под въпрос искреността на лорд Халдоран. Той беше приятел, братовчед на майка й. Е, не чак толкова близък като полковник Кениън или капитан Уайлдинг. Ами ако беше излъгал, когато й каза, че е изпратен от мама? Леля Ан отказваше да я пусне с него, защото не беше донесъл съобщение.
Значи лорд Халдоран я бе отвлякъл. Но защо, защо? Той дори не обичаше децата.
Ейми размишляваше напрегнато. Припомни си страшните приказки, които беше чела, и изтръпна. Може би лордът искаше да принуди майка й да се омъжи за него. В действителния живот такива неща не се случваха, но мама беше най-красивата жена на света. Мъжете често се държаха странно с нея.
Каквато и да беше причината, едно беше ясно: тя трябваше да избяга от тази къща колкото се може по-скоро.
Ейми скочи и отиде до прозореца. Стъклата трепереха под напора на силния вятър, дъждът барабанеше оглушително. Как да се измъкне през прозореца? Можеше да направи въже от чаршафите си. За щастие имаше достатъчно первази, на които можеше да си почива при слизането. След като бурята утихне, тя щеше да избяга и да се запъти право към къщата на лерда. Сигурно мама беше там.
Ейми затвори очи и се опита да задържи сълзите си. «Моля те, мамо, искам да си жива!»
38
Веднага щом приливът отслабна, двамата прекараха лодката през тунела и напуснаха пещерата. Легнали по гръб на дъното, направляваха движението с ръце. Многократно се блъснаха в стените, но в крайна сметка излязоха на открито. Катрин се изправи и разтърка изтръпналите си рамене. Чувстваше се като мишка, измъкнала се от дупка, наблюдавана от гладна котка. Но не се чуха нито викове, нито изстрели. Халдоран и хората му се бяха върнали в Скоул или бяха потърсили убежище за през нощта.