Защото вярваш в любовта

Майкъл навлече панталона си, взе ризата и се върна при басейна. Катрин пое неохотно ръката му и се върна при водата. Чувстваше се затоплена и външно, и вътрешно, студеният въздух не й правеше впечатление.

Тя се подсуши с фанелката и облече ризата му, която й стигаше до коленете. Майкъл я наблюдаваше с тъмен, премрежен поглед и тя изпита несигурност. Сигурно се ядосваше, че се е поддал на изкушението да се люби с нея. Може би трябваше да си поговорят, вместо да се поддадат на страстта. Но тя не съжаляваше.

— Как ще хванеш рибата без кука или шнур?

— Време е да изпробвам техниката, която съм научил от приятеля си Никълъс. Потопяваш ръката си във водата и движиш пръстите. Рибата идва да види какво става и я хващаш.

— Сигурно е по-трудно, отколкото прозвуча — усмихна се тя. Майкъл легна на една скала и потопи ръката си във водата.

През това време Катрин отиде да потърси сладка вода за пиене. Скоро намери изворче, което се събираше в каменно коритце и оттам изчезваше в пясъка.

Тя се напи и се върна при огъня. Седна и сплете влажната си коса на дебела плитка. Майкъл нададе тържествуващ вик, скочи и се втурна към нея с голяма, отчаяно мятаща се риба в ръце.

— Аз ще я изчистя, а ти помисли как да я сготвим.

Катрин се замисли. Възможностите не бяха много.

— Ще я увия в морска трева и ще я опека в жаравата.

— Звучи страхотно.

Майкъл наряза рибата на парчета и скоро двамата седнаха да ядат край огъня. Месото беше бяло и крехко, солта от морската трева бе проникнала в него. Катрин беше толкова гладна, че щеше да се зарадва дори на парче корав армейски хляб.

След като се нахрани, тя се облегна назад и реши да използва липсата на напрежение, за да попита:

— Какво те накара да се върнеш в Скоул?

Майкъл се взираше в огъня. По изсечените му с длето черти танцуваха призрачни сенки.

— Преди всичко брат ми.

Катрин остана безкрайно изненадана.

— Новият херцог? Мислех, че не си говорите.

— Така беше. — Без да отвръща поглед от огъня, Майкъл описа дългата, изтощителна езда и как брат му бе дошъл в гостилницата в Грийт Ашбъртън, за да сложи край на караниците им. Без да иска, той разкри повече, отколкото възнамеряваше, за отчаянието си след напускането на острова.

— Стивън е на мнение, че е твърде вероятно мама да е излъгала кой е баща ми, и ме убеждава да забравим въпроса за произхода ми. Никога няма да узнаем, а и всъщност какво значение има?

— Брат ти явно е мъдър мъж — отговори спокойно тя. — И великодушен. Много се радвам.

— Имах чувството, че съм срещнал чужденец, когото съм познавал цял живот. — Майкъл разтърси глава и стана. — Ще ида да разгледам пещерата. Сигурен съм, че видях няколко разклонения. Вероятно наблизо има още една пещера.

— Звучи интересно. Ще дойда с теб.

Двамата взеха по една факла и се запътиха към дъното. Приливът беше достигнал най-високата си точка и тесният канал беше пълен с вода. Ала като се наведоха достатъчно, те можаха да минат по плиткия бряг, вместо да преплуват.