Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Хайти се закиска от удоволствие. После сякаш се замисли, опитваше си да си припомни нещо. О, богове, изпъшках наум. Тези от шоубизнеса са опасни хора. Помнят и най-дребната подробност. Графинята оплеска всичко!
Хайти неочаквано щракна с пръсти.
— Ами да, „Кристалите“! „Кристалите“!
Графинята отново показа колко е глупава. Също се засмя и закима с глава.
— Вярно, това беше артистичното им име.
— Значи баща ти е граф Крек! — ахна Хайти. — А майка ти е Ейлиена! Че тя беше най-великата дресьорка на диви животни! При това невероятно смела.
Очаквах Хайти да добави още нещо — че си припомня и дъщерята на семейството, чието име било Лисус Моам, която завършила университета, започнала работа в Образователното управление и обучавала деца как да грабят банки и да убиват. Но тя само каза:
— О, изпълнението им беше великолепно! Толкова съм доволна, че се запознахме! Ще запазим таланта в семейството.
Това последното ме завъртя като вихрушка. Какво семейство, бе? Вече не се съмнявах, че Хелър твърдо възнамерява да се ожени за графиня Крек. Невъзможно!
Но за Хайти въпросът беше уреден. Тя потупа нежно графинята по ръката и каза на Хелър:
— Накъде си ни подкарал с такава скорост? — И без да дочака отговора му, се обърна към Крек: — Джетеро признава само два вида скорост — газ до ламарината и пак газ до ламарината. Ще трябва да се примириш с това, миличка. Но иначе е голям симпатяга.
Хелър се усмихна доволно на репликата й.
— Чуйте само дребосъка, който все ме ръчкаше да карам по-бързо. Отиваме в „Артистичния клуб“.
— Ох! — изпъшка Хайти. — Не се ли намира на Улицата на клубовете? Към края на онзи квартал, който е претъпкан само с такива заведения? Там винаги се навъртат репортери, надяват се да засекат някоя знаменитост. Щеше ми се да отидем в някое по-закътано местенце.
Колко точно съвпадение с моите желания! Стана ми по-приятна.
— Солтан си избра „Артистичния“ — настоя Хелър. И без да ми даде възможност да протестирам, продължи: — Всъщност го избрахме, защото там всички носят бални маски. Не е възможно някой да те познае. Маските са ей в онази кутия.
Така си беше. Извадих ги — четири на брой. От най-тънките, само ги притискате към лицето си, дърпате шнурчето за загряване и боята се нанася върху кожата. Най-лесната маска, после се измивате без проблеми. Разгледах ги и реших, че ги е избирал моят пилот. Бяха обозначени с буквички — С. Г., Дж. Х., Х. Х. и Г. К. Нямаше как да си харесам някоя, затова просто ги раздадох.
С голяма изненада открих, че в аерокара над дивана бяха монтирани огледала, и момичетата започнаха да си прибират косите назад, за да се заемат с маските.
На гърба на етикетчето малка рисунка показва как ще изглеждате с маската. Думите на Хайти ме стреснаха:
— Уф, защо си избрал за мен тази секси нимфа от горите! Знам, в последните три филма играх все сладострастни дамички. Наложи ми се да науча толкова много сексуални песнички, че май други не съм и чувала наскоро. Но както и да е, мисля, че би избрал тази сладка нимфа при всички случаи.
Да му го „бибип“ на моя пилот!
Тя си нагласи маската и дръпна шнурчето. Захвърли вече ненужната подложка в кутията и се вгледа в отражението си. Изкикоти се.
— В живота не си падам по хрускането на мъже. Но сега кой би се усъмнил?
Очите й мятаха пълни с нега погледи, устата й беше свита като за целувка, а синьото по бузите символизираше копнеж. Така тя беше още по-хубава. Нищо не би успяло да закрие красотата на Хайти Хелър. Не намирах спокойствие. Маската нямаше да попречи на никого да разпознае Хайти.
И графинята се нагласи. Огромни светещи очи и козина на черни и оранжеви петна. Лейди Лепъртидж! Като че се нуждаеше от подчертаване на своята свирепост! Но поне добре служеше за прикритие и подхождаше на бледооранжевите рокля и обувки.
Хелър посвети на аерокара само едно коляно и си сложи маската. В отражението на предното стъкло видях какво лице си направи. В пиеските го наричат „Стоманеният човек“ — на всяко око по една грамадна звезда със стоманени отблясъци. Почти никаква промяна. А снимките му доста често се появяваха в новинарските листове. Вече се нервирах.
Накараха ме да сложа своята маска. Да, сега вече бях сигурен, че моят пилот ги е избирал. Също познат до болка герой — Демонът с глиганските зъби! Ужасяваща грозота! Ске въобще нямаше вкус.