Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Ужасна блъсканица. По разцветките на работните облекла различих осемнадесет отделни групи, които едновременно се занимаваха с нещо по кораба. Но Хелър не ще успее да ме заблуди — той само се стараеше да печели време. Добре ми беше известно, че във всеки космически кораб могат да се правят безкрайни промени и подобрения. Дори бихте могли да махате онова, което сте монтирали вчера! Налагаше се изводът, че Хелър няма никакво намерение да потегли за изпълнение на мисията. И защо ли да го прави? Имаше прекрасно жилище, макар и във вътрешността на полуразглобен кораб. Имаше и Крек. Защо да отива където и да било?
Последва нещо, което съвсем ме разстрои. Камион на флота нахлу с рев в хангара и шестима техни техници се изсипаха от него. Почти успяха да се сбият със стражите, но Хелър веднага успокои страстите.
Техниците изнесоха някакъв сандък от каросерията. Беше дълъг и смайващо тежък. С подгъващи се крака го понесоха към кораба и го вкараха вътре. След малко излязоха. Един от колегите им от апарата се присмя и вървящият най-отпред човек от флота направи две бързи крачки към него, за да го просне на пода с юмручен удар.
Сред викове „Къркачи“ и „Сини задници“ — така в апарата наричат хората от флота, „син задник“ е едно неприятно насекомо — едва не започна масов побой.
Хелър пак се намеси и ги разтърва. Помогна на техника да стане, а той каза:
— Не се отнася до вас, офицер Хелър. — Така всичко утихна.
Но аз бях много любопитен що за сандък донесоха. Промъкнах се незабелязано в кораба. Пилотската кабина приличаше на проскубана птица — монтираха в стените й система за изкуствена гравитация и част от пултовете бяха с разголени вътрешности. Но това въобще не ме интересуваше.
Плочите на пода в коридора бяха вдигнати и се виждаше складовото пространство под тях. Бързо приклекнах, за да огледам.
Сандъците бяха шест на брой. На тях имаше изписани букви — А, Б и така нататък. Наглед здраво закрепени — колкото и да се мъчех, дори не можах да повдигна някой и на един инч. Какво, по дяволите, криеха под капаците си? Каква нова заплаха за провала на тази мисия съдържаха?
Никакво предположение не ми идваше наум. Страхувах се да не ме хванат, както надничах, затова побързах да се изнижа навън.
И се блъснах право в Хелър! Седеше на опорните греди в коридора и ме гледаше въпросително. Казах си — е, сега оплесках всичко.
Той ми протегна ръка и ме издърпа нагоре, след миг стоях до него. Чаках гневът му да ме помете.
Взираше се в мен някак несигурно. Не ми ставаше по-леко от факта, че стоях върху почти несъществуваща опора, бях сигурен, че ще се плъзна, ще падна обратно в склада и ще си счупя някой крак.
— Солтан — меко каза Хелър, — имам чувството, че напоследък ме избягваш.
Избягвал съм го! Сляп идиот! Не ме беше виждал цели три седмици!
Стори ми се малко натъжен.
— Когато излезе толкова внезапно онази нощ, сигурно казах или направих нещо обидно за теб. Ако е така, моля те да ми простиш.
Той забеляза колко ми е трудно да се задържам върху тънките опорни греди и ми помогна да се преместя на по-сигурно място.
— Солтан, харесва ли ни или не, но двамата с теб сме принудени да вършим работа заедно. Аз поне бих желал да се разбираме.
Направо ме довърши. Най-малко ми се искаше да се забърквам в подобни разговори! И не ми харесваше начинът, по който представяше нещата. Не биваше дори да подозира как щеше да бъде провалена тази мисия.
— О, аз също — излъгах го набързо.
Бръкнах в джоба си и му подадох бележката от компютъра за заличените данни.
— Станах рано тази сутрин, за да изпълня молбата ти. Ето, това е.
Той погледна листчето с интерес. Обърна го да види има ли нещо написано от другата страна. Сви рамене и го прибра.
— Не се съмнявам, че се опитваш да помогнеш с всичко, което е по силите ти. Благодаря ти, че правиш това. — Помисли малко и продължи: — Солтан, помниш ли какво казвахме в академията: „Много работа и малко пиене водят до нещастия“? Мисля, че може и да си се преуморил.
Той си мислел! Нищо не правех! Не и за да му помагам. Никога, за нищо на света!
Хелър щракна с пръсти.
— Точно така! Дължиш ми една вечеря! — Вторачих се в него с празен поглед. — Спомни си! Аз бях първият офицер, когото срещна в деня на повишението ти. Срещал ли си и други офицери същия ден?
Разтърсих глава, повече за да се отърва от шока, отколкото да отрека.
— Върховно! — заяви Хелър. — Значи, искам да си изпълниш задължението. Веднага, още тази вечер!