Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Той се разсмя весело и ме тупна по рамото. Знаех какво ме очаква. На вечерята трябва да присъстват и момичетата на поканените офицери заедно с приятелката на празнуващия, ако има такава.
— Ето какво ще направим — продължи Хелър, — ти само докарай своя аерокар отвън един час след мръкване и ще се отбием всички в някой изискан нощен клуб, където ще ни почерпиш! Така ще се помирим и ти ще си отдъхнеш малко.
Припряно го прекъснах:
— Чакай, чакай. Не мога да изляза с тази униформа.
Сведох поглед към дрехите си. И преди трите седмици, прекарани в горите, воняха на газ, а сега бяха жалка картинка.
— А, за това недей да си блъскаш главата! — каза Хелър. — Само ела тук след залез слънце — той посочи офицерската стая за почивка, — вземи един душ, а пък аз ще ти приготвя цивилен вечерен костюм.
Плясна ме по гърба, преливаше от жизненост.
— Уговорихме се, нали? Радвам се, че ще можем отново да се почувстваме приятели! Ще се видим довечера! — И излезе във възможно най-добро настроение.
А моите душевни сили ме изоставиха, търкаляйки се надолу в някаква дълбока мрачна яма. Не разполагах и с един жалък кредит. Електронната ми карта беше безполезна. Ако се опитах да пробутам от фалшивите пари, щях само да си изпрося смъртната присъда. Той несъмнено предполагаше, че бях платежоспособен като повечето офицери — парите не са най-насъщната им грижа. Всъщност и да искаше да ми стори зло, не можеше да измисли нещо по-страшно.
Хрумна ми една спасителна идея. Зад херметично затворената врата в края на коридора ме очакваха сребърни перила и орнаменти, да не говорим за златните вази и чинии.
Приближих се на пръсти и казах „Отвори се“ с всеки глас, който успях да изтръгна от гърлото си. Не помръдваше!
— ОТвори се! ОтвоРИ се! Отвори СЕ! ОТВОРИ СЕ, ДА ТЕ „БИБИП“!
Един от техниците извика от пилотската кабина над мен:
— Казахте ли нещо?
Тръгнах си.
Може би щях да си устроя правдоподобна въздушна катастрофа, преди да наближи вечерта. Да речем, от десет хиляди фута височина и — право надолу! Като че друго не ми оставаше.
Глава втора
В девет часа през онази съдбоносна вечер графиня Крек напусна влекача, маскирана със защитен шлем и противогаз, а Снелц и другите стражи внимаваха да не вдигат очи от заровете, с които се забавляваха в тъмното ъгълче на хангара.
Щорите бяха спуснати върху прозорците на аерокара. Моят пилот изчезна някъде.
Хелър поспря замалко при играчите и каза нещо на Снелц, после безгрижно се намести в аерокара на пилотското кресло.
Аз седях отзад с усещането за неприятна чистота по тялото си и притеснен от своя искрящ цял вечерен костюм. Налагах си маска на спокойствие, но треперех от ужас поради близкото присъствие на графиня Крек.
Аерокарът излетя в нощта и набра скорост, опитвайки се да е в унисон с пилотската треска на Хелър.
Графинята се освободи от защитния шлем и противогаза, започна да оправя разрошената си коса. Пак трябва да призная, че изглеждаше великолепно — лицето й беше самото съвършенство, косата наподобяваше бледо сияние, а вечерната рокля пулсираше в светли оранжеви отблясъци. Очите й искряха невинно като на дете. Колко измамна е външността понякога — надявах се да доживея до края на вечерта, без тя да ме смеле от бой за граматическа грешка или лоши маниери на масата. И само боговете знаеха какво би направила, когато станеше ясно, че не мога да платя сметката.
— О, Солтан — каза тя, — имаш нова машина! И цялата блести!
Графинята се настани по-удобно на кръглия диван, извивайки тялото си като котка. Огледа обувките си — бледозлатисти.
— Харесват ли ти новите ми обувки?
И те излъчваха пулсираща светлина като роклята. Отдръпнах се нервно. Знаех какви ритници раздаваха тези крака. Смъртоносни!
През незакритите плътно прозорци виждах мъждукащата панорама на твърде специализираните в ролите си градове на Волтар, пръснали се под звездите. Стрелкащите се в ранната вечер машини образуваха сложни фигури в небето. За момент се отпуснах. Каква величествена нощ!
Но ние не се движехме в правилната посока! Нима служех за прикритие на колективно бягство? Не летяхме към Веселия град. Насочвахме се към Нафуканите хълмове!
— Не си ли се объркал нещо? — попитах гърба на Хелър. При Нафуканите няма нито един нощен клуб. Нали там живеят само мръснишки богатите!
Хелър се позасмя, без да ме удостои с поглед. Вече насилваше аерокара да лети с около петстотин мили в час. Благодарих на боговете, че новият поне не се тресеше така. Позволих си да се надявам, че са предвидили да издържа и на такава скорост.