Планът на нашествениците

Хелър без никакви затруднения кацна върху площадката сред градината.

Някой с плащ и качулка изтича изпод тъмната сянка на близко дърво и скочи в аерокара.

Вратичката трясна. След миг изчезнахме в нощното небе.

Смехът на новата ни спътничка беше прекрасен.

— Колко е забавно! — Тя смъкна плаща и качулката.

Хайти Хелър! Неговата сестра! Най-познатото лице в цял Волтар. И макар че настроението ми се смъкна поради тази нова проява на непредвидливост, нейната красота би могла да разтрепери от възбуда и каменно изваяние. Носеше рокля в искрящо тъмносиньо, в контраст със светлата кожа и коса, но точно съвпадаща с цвета на очите й. Един поглед стигаше на всеки мъж, за да запреглъща конвулсивно.

Събрах си ума, колкото да предупредя Хелър и графиня Крек да не произнасят публично името на Хайти. Споразумяхме се да използваме името на майка й — Линдъс. Молех се безмълвно мозъкът на Хелър да не изключи, ако се наложи да представя сестра си на някого в клуба.

— Хайти — викна той през рамо, — това е кавалерът ти за тази вечер, офицер Солтан Грис. Солтан, това е момичето! Засега ще приемем, че се казва Линдъс.

Хайти се настаняваше на дивана. Кимна ми, явно беше свикнала с многобройните приятели на Хелър. И се зае да оглежда изпитателно графиня Крек. Хелър, да го „бибип“, дори включи вътрешното осветление в аерокара, за да й помогне.

— Джети — обади се най-сетне сестра му, — ти си мъжът с най-изтънчения вкус във Вселената!

Графиня Крек засия!

Момичетата си стиснаха ръцете.

— Олеле, олеле! — въздъхна впечатлената Хайти, като продължаваше да разглежда графинята.

По дяволите боговете, изръмжах вътрешно. Тази жена, за която говориш и за която хвалиш брат си, е осъдена за убийство, излязла нелегално и само замалко от тъмниците на Спитеос! Хайти, може и да си най-възхитителното създание на Волтар, но си страхотна гъска!

— Струва ми се, че би трябвало да си от Манко — каза тя.

— Така е — потвърди Хелър. — Нейният род някога притежавал имения в Аталанта.

— Дали не познавам някой твой роднина? — любезно се осведоми Хайти.

— Едва ли — отвърна графиня Крек. — Загубили сме земите си преди векове. Но както мнозина постъпват, предците ми запазили титлата си, а нямат дори квадратен ярд, където да им поставят надгробен камък.

Двете момичета се засмяха. Предположих, че това е местна шега от Манко.

— Ако се съди по твоя изговор, родът ви е успял добре да съхрани благородническите традиции — отбеляза Хайти.

Недоумявах какво искаше да постигне. Държеше се като брачен посредник. Изведнъж ми просветна — Хелър сигурно се бе свързал със сестра си и ако можех да си обясня правилно любопитството й, бе казал — о, добри богове!, — че ще я запознае с момичето, за което смята да се ожени. Неизброимите бъдещи затруднения се блъскаха в главата ми от желание да се представят на моето въображение.

— Не бих казала — въздъхна графинята. — Майка ми имаше забележителен талант в дресурата на животни. Нейният род притежавал обширни гори и явно умението да общувам с животните ми се е предало по наследство. А пък баща ми съвсем кривнал от пътя — станал цирков магьосник. Обикаляли по цялата Манко и дори по други планети. — Тя се усмихна. — Страхувам се, че произходът ми е по-скоро сценичен, Хайти. Приличаме си. Първата ми поява пред публика била шест месеца след раждането ми. Участвала съм в номер, при който един зава уж ме изяждал, а накрая съм се появявала на гърба му.