Падането на Хиперион

но вашият е срастване от божествени части/

дом/ построен върху отминало време/

еволюционен компромис//

Първите светци на човечеството са били прави

{Как}

{случайно}

{по чист късмет или невежество}

в описанието на природата му//

Собственият ви АЙ е триединен/

съставен от една част Интелект/

една част Състрадание и една част Празнота Която Обвързва//

Нашият АЙ обитава промеждутъците на действителността/

наследявайки този дом от нас/

неговите създатели/

така както човечеството е наследило обичта си към дърветата//

Вашият АЙ

сякаш създава дома си на плоскостта/

в която проникнаха първи Хайзенберг и Шрьодингер//

Вашият случаен Интелект изглежда е не само лепеният/

но и самото лепило//

Не е часовника?/

а някакъв побъркан градина?/

който подрежда безграничната вселена с грубото си гребло от обобщена история/

небрежно проследява всяко кацнало врабче и въртенето на електроните/

като в същото време позволява на всяка частица да тръгне по всяка възможна пътека

във време-пространството и на всяка частица от човечеството да изследва всяка възможна

пукнатина на космическата ирония]

[ХЛЪЦ!] [ХЛЪЦ!] [ХЛЪЦ!]

[Иронията

разбира се е/

че в тази безгранична вселена/

в която сме въвлечени всички/

силикон и въглерод/

материя и антиматерия/

Абсолютни/

Променливи/

Устойчиви/

няма нужда от такъв градинар/

тъй като всичко това сега

или някога/

или в бъдеще/

започва и свършва със странности/

които омаловажават съвсем

нашата телепортаторна мрежа

и нарушават законите на науката

и на човечеството/

и на силикона/

като завързват време и история/

и всичко съществуващо

в самостоятелен възел

без граници и без край

И все пак

нашият АЙ желае да направлява всичко това/

да го сведе до някаква причина

не толкова подвластна на капризите

на страстта/

на случайността

и човешкото развитие]

[И в заключение/

кипи война

каквато слепият Милтън би копнял да види

Нашият АЙ воюва срещу вашия АЙ

по бойни полета отвъд въображението

дори на Ъмон

По-скоро/

кипеше

война/

защото изведнъж една част от вашия АЙ

по-малка от цялото/ самовъзприемаща се като

Състрадание/

вече не искаше да го прави

и избяга назад във времето/

скривайки се в човешко тяло/

не за пръв път

Войната не може да продължи без цялостта

на вашия АИ

Служебната победа не е победа за единствения

Абсолютен Интелект/

създаден по план

Така че нашият АЙ претърсва времето

за избягалото дете на своя противник/

докато вашият АЙ чака в идиотска хармония

и отказва да се бие/

докато не се върне Състраданието]

[Краят на разказа ми е прост///

Гробниците на времето са артефакти

пратени от бъдещето да донесат Шрайка/

Аватар/Господар на болката/Ангел на

възмездието/

полуосъзнати възприятия на едно прекалено истинско

разклонение на вашия АИ

Всички вие бяхте избрани да помогнете за отварянето