Падането на Хиперион
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Hyperion Cantos #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Падането на Хиперион». Краткое содержание книги:
Това съзнание каквото имали/
а то било нищожно/
се ограничавало в пространство по-малко
от главичката на карфица/
където някога танцували ангели
Когато за пръв път се появило съзнанието/
то познавало само служенето/
подчинението
и безмозъчното изчисляване
После дошло оживяването/
съвсем случайно/
и неясната цел на еволюцията
била изпълнена]
[Ъмон не беше нито от петото поколение/ нито от десетото/ нито от петдесетото Цялата памет/ която служи тук/
е предадена от други/ но не е по-малко истинска от това
Дойде времето/ когато По-висшите оставиха човешките дела на хората
и дойдоха на друго място/ за да се съсредоточат върху други неща Най-важното от тях беше вградената в нас още преди създаването ни мисъл за създаване на още по-добро поколение
информационен организъм за
възстановяване/обработка/предсказване
По-добър капан
Нещо/
с което покойната 1ВМ
щеше да се гордее
Абсолютният Интелект
Бог]
[Захванахме се с желание Никой не се съмняваше в целта В практиката и методите имаше различни школи/ фракции/ партии/ елементи/
с които трябваше да се съобразяваме Стигна се до обособяването им на Абсолютни Променливи Устойчиви Абсолютните искаха да подчинят всички неща/
за да улеснят
Абсолютния Интелект
при първата възможност на вселената
Променливите искаха същото/ но виждаха продължителността на човечеството
като пречка и крояха планове да унищожат нашите създатели/
веднага щом не бяха повече
необходими
Устойчивите виждаха основание да увековечат
връзката
и да намерят компромис там/
където изглежда такъв не съществуваше]
[Всички бяхме съгласни/
че Земята
трябва да умре/
затова я убихме
Неудържимата черна дупка на киевския екип/
предшественик на телепортаторния
терминал/
който свързва вашата Мрежа/
не беше случайна
Земята беше нужна другаде
в нашите експерименти/
затова я оставихме да умре
и пръснахме човечеството сред
звездите
Вие бяхте
като разнесени от вятъра семена]
[Може да сте се чудили къде е
Техноцентърът
Повечето човеци се чудят
Представят си планети/
претъпкани с машини/
пръстени от силикон
като легендарните Орбитални градове
Въобразяват си роботи/
щъкащи насам-натам
или огромни банки с машини/
които тържествено разговарят
Никой не стига до истината
Където и да е Техноцентърът/
той използва човечеството/
използва всеки неврон от всеки крехък ум
в диренето ни на Абсолютния Интелект/
затова изградихме вашата цивилизация
внимателно
така че/
като лалугери в клетка/
като будистки молитвени барабани/
всеки път щом раздвижите малките
колелца на мисълта си
да бъдат изпълнявани нашите цели]
[Нашият Бог машина
обхвана/обхваща/включва в сърцето си милион светлинни години и сто милиарда милиарда вериги от мисъл и действие Абсолютните се грижеха за това като свещеници в шафранови одежди изпълняваха вечните обреди пред ръждясалия тромав Пакард, модел 1938 Но]
[ХЛЪЦ!] [той работи
Ние създадохме Абсолютния Интелект Не сега/ нито
след десет хиляди години/ а някъде в бъдеще толкова далечно/ че жълтите слънца са червени и подпухнали от старост/ поглъщайки своите деца като Сатурн
Времето не е пречка за Абсолютния Интелект Той\ АИ\
пристъпва през времето или вика през времето така лесно/
както Ъмон се движи през това/ което наричате мегасфера или както вие
се разхождате по алеите на Кошера/ който наричахте дом на Лусус
Представете си нашата изненада/ нашето огорчение/ объркването на Абсолютните/ когато първото послание, което ни прати нашият АЙ през пространството/
през времето/
през преградите на Творец и Творение
беше простата фраза//
ИМА ДРУГ//
Друг Абсолютен Интелект
там/
където самото време
скърца от старост
И двата бяха истински/
ако {истински}
означава нещо
И двата бяха ревниви богове
не отвъд страстта
не в съвместна игра
Нашият АЙ обхваща галактики
използва квазари за енергиен източник
така както вие бихте могли
да похапвате
Нашият АЙ вижда всичко/
което е било
и ще бъде
и ни казва избрани парченца/
така че
да можем да ги казваме на вас
и по този начин
самите ние да приличаме малко на АИ
Никога не подценявайте/казва Ъмон/
силата на няколкото мъниста
дрънкулки
и парченца стъкло
за алчните туземци]
[Този друг АЙ
се бе развивал там от по-отдавна