Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Насър въздъхна, очевидно претегляше същите възможности.
— Оценявам опита ви, монсеньор. Но лично аз не виждам тук нищо, което да налага допълнително разследване. Оттук нататък думата имат учените.
Беше ред на Сейчан да изсумти.
— Точно затова никога няма да се издигнеш по-високо в йерархията на Гилдията, Амен. Мреш си да прехвърляш отговорността на други. Съветвам те да изслушаш монсеньора.
Насър я изгледа ядосано, но все пак се обърна към Вигор и каза:
— Картата на Марко Поло сочи към руините. Тук следата свършва.
Вигор се наведе и взе картата на Ангкор Ват.
— Комплексът е разположен на повече от сто и шейсет квадратни километра. Голяма площ. Сто и шейсет квадратни километра площ приличат ли ви на край?
Насър присви очи.
— Предлагате да претърся всичките сто и шейсет квадратни километра, така ли? С каква цел? Вече знаем какво е лечението.
Вигор поклати глава.
— Няма нужда да се претърсва целият комплекс. Марко Поло ни е улеснил значително, като е отбелязал най-важното място.
Насър се обърна към Грей и го прикова с гневен и заплашителен поглед.
Вигор пристъпи между двамата.
— Командир Пиърс не скри нищо. Той не знае отговора. Кълна се в душата си.
Насър го изгледа намръщено.
— Вие обаче го знаете, така ли? Вигор сведе глава.
— Така е. Знам го. И ще ви го кажа. Но само ако ми дадете дума, че ще пощадите родителите му.
Насър го гледаше подозрително. Вигор вдигна ръка.
— Не ви моля да ги освободите. Просто ме изслушайте й, мисля, ще разберете защо е важно да се стигне до края на следата.
Грей долови колебанието на Насър.
„О, моля те, Господи, нека Вигор успее да го убеди“.
Вигор продължи:
— И след като стигнете до края на следата, тогава вземете решение. За тях и за нас. Ще е глупаво да се лишите от заложници и ресурси, преди да сте разбрали какво се крие в истинския край на тази следа.
Насър се отпусна в стола си.
— Ами покажете ми къде води тя. Убедете ме, монсеньор.
— И ако успея, вие, като човек на честта, ще пощадите господин и госпожа Пиърс?
Насър махна с ръка.
— Добре. Засега. Но ако ме лъжете, монсеньор…
— Не ви лъжа. — Вигор клекна до масата. Грей клекна до него.
Вигор придърпа към себе си три неща — картата на Ангкор, ангелския текст от обелиска и трите символа от „паспортите“. Вдигна листа с ангелския текст.
— Както командир Пиърс вече каза, всички потъмнена диакритични знаци — ето тези малки кръгчета — всъщност обозначават храмове в комплекса на Ангкор Ват.
Насър кимна.
— А ето ги и трите символа от ключовете.
— А сега сравнете тези три символа със същите символи от текста върху обелиска. Оградените. Каква разлика виждате?
Насър и Грей се наведоха едновременно напред.
— Символите от обелиска имат три потъмнени кръгчета — каза Насър.
— Които обозначават храмовете — каза Вигор. — Така. А колко са потъмнените кръгчета при символите от ключовете?
— Само едно — каза Грей. И изведнъж проумя. Беше толкова сигурен, че е разгадал мистерията, че изобщо не се беше сетил да направи и следващата крачка. — Един храм. Това потъмнено кръгче не обозначава само португалския замък… а и един от храмовете!
Грей дръпна картата към себе си, взе химикалка и огради съответстващия на потъмнения диакритичен знак храм на трите схеми.
Насър се наведе по-близо да разчете името на отбелязания върху картата на Ангкор храм.
— Байон — каза и вдигна глава. — Но откъде сте сигурен, че става въпрос за нещо важно?
— Байон е последният храм, построен в Ангкор — каза Вигор. — Приблизително по времето, когато Марко Поло се е озовал тук. Странното при този храм е, че след неговото построяване строителството изведнъж замряло.
— Но какво има там? — попита Насър. Вигор сви рамене.
— Нямам представа. Може да е източникът на щама на Юда, може да е нещо друго. Знам само, че според Марко Поло е било достатъчно важно, за да го запази за идните поколения. А дори да греша, вече сте обиколили половината свят по следите на тази история — защо да спирате точно сега, когато сте само на крачка от края й?
Насър плъзна поглед из стаята. Сейчан се размърда.
— Пътят дотам е половин час, Амен. Струва си да отидем поне.
Грей предпочете да си замълчи, от страх че ако подкрепи предложението й, само ще вбеси Насър. Вигор заложи на по-директния подход:
— Марко Поло е положил значителни усилия да запази информацията за мястото на храма. Ватиканските мистици са положили не по-малко усилия да го защитят с код. Дори и местните хора твърдят, че храмът все още крие незнайни съкровища. Струва си да се огледа.