Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Пейнтър бе притеснен и изнервен до крайност. Предпочиташе да отиде при Кат и лично да проследи постъпващите сателитни данни. Знаеше обаче, че Дженингс не би му губил времето с дреболии.
— За какво става въпрос?
Дженингс махна към един от стенните плазмени монитори.
— Бих искал да присъстваш на конферентния ми разговор с Ричард Граф. Той е в Австралия и очаква обаждането ми.
— Граф? — повтори Пейнтър. — Изследователят, който работеше с Монк на Рождество?
— Същият.
Именно доктор Граф се беше свързал по радиото с минаващ покрай Рождество танкер и беше съобщил за отвличането на туристическия кораб. Понастоящем се намираше под карантина в Пърт.
— Прочете показанията му пред австралийските власти нали? — попита Дженингс.
Пейнтър кимна.
— След това обаче доктор Граф е открил нещо странно. Пейнтър махна към монитора.
— Добре. Дай да видим.
Дженингс заобиколи бюрото му и бързо организира конферентната връзка.
— Готово.
Мониторът потъмня, примигна, после им показа нестабилен образ на доктор Граф. Океанологът беше облечен в болнични дрехи, едната му ръка беше стегната в шина. Примигна иззад очилата си към Пейнтър и Дженингс.
Последва кратко взаимно представяне — Дженингс, разбира се, ги представи като учени, свързани с института Смитсониан.
— Бихте ли ни демонстрирали откритието си? — помоли Дженингс. — Онова, което показахте на мен? Ще ми се и моят колега да го види.
— Да, само един момент да го взема — каза Граф и изчезна от обхвата на камерата. След миг се появи отново, държеше нещо голямо и червено в едната си ръка.
— Това рак ли е? — попита Пейнтър.
— Geocarcoidea natalis — обясни Дженингс. — Червеният земен рак от остров Рождество.
Граф кимна и остави рака на масата пред себе си. Големите остри шипки на създанието бяха вързани с дебел гумен ластик — Ако не беше този малък приятел — и хилядите му събратя, разбира се, — можеше и да не се измъкнем живи от острова.
Обзет от любопитство, Пейнтър стана и се приближи към стенния екран.
Граф пусна рака и той моментално изтопурка по белия плот на масата, решително и по права линия. Граф побърза да заобиколи масата, за да го хване, преди да е паднал на пода.
Пейнтър поклати глава.
— Не разбирам. Какво по-точно се опитвате да ми покажете?
Граф обясни:
— На мен и на доктор Кокалис ни се стори странно, че раците не са загинали като другите животни, изложени на заразата. Затова пък в поведението им определено имаше промяна. Te се нападаха и разкъсваха един-друг. Затова взех един екземпляр, за да проуча поведението му и да видя дали това няма да ми подскаже нещо за естеството на заразата.
Докато говореше, Граф пусна рака още два пъти, но от различно място. Всеки път ракът хукваше в права линия към все същия ъгъл на масата, с риск да падне на пода.
Океанологът повтори експеримента още няколко пъти.
Странно.
Граф обясни теорията си.
— Земните раци от остров Рождество имат фино настроена нервна система, която ръководи ежегодната им миграция. Така е при повечето ракообразни. Само че токсичният агент, изглежда, е пренаредил „Жичките“ на този екземпляр по начин, който го е превърнал в еквивалент на фиксиран компас. Винаги тръгва в една и съща посока.
Граф взе рака и го прибра в една кутия. После каза:
— Когато нещата на острова се успокоят, смятам да се върна там и да проверя дали същото е сполетяло и други раци. Изключително интересна изследователска тема. Ще се радвам да кандидатствам за научната стипендия, която споменахте, доктор Дженингс.
— Аномалията наистина е интригуваща, доктор Граф — каза Дженингс. — Ще се консултирам с колегата си и ще ви се обадя пак. Благодаря, че ни отделихте от времето си.
Връзката прекъсна и екранът потъмня. Дженингс обаче продължи да трака по клавиатурата на компютъра. Скоро на плазмения монитор се появи друг образ, този път прехвърлен от компютъра на Пейнтър. Сферично изображение на Земята.
— Когато научих за тази аномалия — каза Дженингс, — си направих труда да обработя данните на доктор Граф и да проследя траекторията на неговия рак. — Върху глобуса на екрана се появи пунктирана линия. — Не съзрях нищо особено в траекторията, докато не ми пратихте последния доклад на командир Пиърс.
Глобусът се завъртя и се приближи.
Пейнтър се приведе напред. Сега екранът беше зает от образ на Югоизточна Азия. Пунктираната линия минаваше през Индонезия, пресичаше Тайландския залив и продължаваше през Камбоджа.