Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Дженингс посочи едно конкретно място, през което минаваше рачешката траектория, и каза:
— Ангкор Ват.
— Да не би да намекваш, че…
— Доста странно съвпадение. Кара ме да се питам дали пък този рак не е бил пренастроен така, че да отпраши право натам.
Пейнтър се взираше в екрана и мислеше за Грей Пиърс и смъртоносния му блъф, който щеше да се разиграе на същото място.
— Ако си прав, следата на Марко Поло може и да не се окаже задънена улица. Явно има нещо там.
Дженингс кимна и каза:
— Въпросът е — какво?
05:32
Сием Риеп Вигор се зарече никога да не играе покер с Грей.
Командирът седеше на ратанов шезлонг в бара на хотела. По това време заведението обикновено не работеше, но Насър беше платил да го отворят, за да разговарят на спокойствие. Барът на слоновете дължеше името си на чифт дълги извити бивни до входа. Същият акцент доминираше и цялата обстановка — бамбукови мебели и тапицерия на тигрови шарки.
Грей и Насър седяха от двете страни на стъклена масичка и разиграваха предпазливо козовете си.
Сейчан се беше отпуснала на един диван. Ковалски седеше на бара и зяпаше лъскавите бутилки, подредени на рафтове. Не гледаше единствено бутилките обаче, скоро установи Вигор, а наблюдаваше в огледалната стена двамата главни участници в надиграването.
Не че който и да било от тях можеше да повлияе на събитията.
Хората на Насър бяха завардили всички изходи, а излишните се бяха наредили през равни интервали покрай стените.
Насър тупна един от златните „пайцу“ на стъкления плот. Преди да обсъдят евентуалното лечение срещу заразата, Насър държеше лично да се убеди, че Марко Поло наистина се е сблъскал с вируса именно тук, в руините на Ангкор. Грей изложи теорията си — така, както го беше направил и пред тях на борда на хидроплана.
Вигор стоеше близо до масата, вперил поглед в ангелския текст, звездната диаграма и картата на руините. Беше изслушал още веднъж цялото обяснение.
Накрая Насър явно остана доволен. Облегна се назад и попита:
— А лечението?
Вигор се стегна. Докато летяха насам, Грей им беше обяснил хипотезата си — за ваксинация посредством канибализъм. Звучеше интригуващо, но нямаше реална стойност като метод на лечение.
Замисленият блъф криеше висок риск и Грей дори се беше опитал да отпрати Вигор, когато сменяха самолетите в Банкок.
— Опасно е — беше го предупредил. — По-добре се върни в Италия.
Но Вигор отказа. Дори да пренебрегнеше факта, че Насър изрично беше поискал да се срещне с всички тях в Камбоджа, имаше и своя причина да остане. Някъде сред тези руини беше изчезнал брат Агреер, беше се жертвал, за да спаси Марко Поло и останалите. Вигор не можеше да обърне гръб на такова себеотрицание. А разполагаше и с още един аргумент, който да изтъкне пред Грей.
— Местните хора, онези, които са предложили лечението на Марко Поло и хората му, са проявили по-специално отношение към брат Агреер — обясни му. — Защо са поискали да остане той, а не някой друг? Ако част от отговора на загадката се крие във времето след заминаването на Марко Поло, може би е нужен друг свещеник, за да го намери.
Грей се съгласи, макар и неохотно.
Ала Вигор имаше и още една причина да продължи, причина, която не беше споделил с другите. Беше доловил нещо в очите на младия мъж. Отчаяние. С приближаването на развръзката Грей действаше все по-безразсъдно. Като рискования блъф сега, подвел го да влезе в капан без резервна стратегия за измъкване. Грей възлагаше всичките си надежди на директор Кроу, вярваше, че шефът му ще намери начин да освободи родителите му навреме и така ще му развърже ръцете.
Но беше ли Грей на нужното ниво за играта, която се разиграваше тук, особено сега, когато доминиращата емоция беше страхът за родителите му? По всичко личеше, че е изгубил способността си за вярна преценка.
Вигор плъзна отново поглед по разстланите на масата карти и текстове.
Ето това например. Как го беше пропуснал Грей?
— Лечението — настоя Насър. — Какво знаеш?
От другата страна на масата Грей запази хладнокръвното си спокойствие.
— Ще ти дам номера на шкафче за багаж на летището в Банкок. Ще ти кажа и къде да намериш ключа за шкафчето. Третият и последен свитък от текста на Марко Поло е прибран в това шкафче. В него той обяснява какво е лечението. То се състои от две части. Първата ще ти кажа сега, безплатно.
Насър се размърда и присви очи.
— Когато приключа, ти, като знак на добра воля, ще освободиш единия от родителите ми. След като получа задоволително потвърждение за това, ще ти кажа номера на шкафчето и къде да намериш ключа за него. Така че да се увериш сам в онова, което си чул от мен. Съгласен ли си?