Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Пейнтър отново му предложи да изпрати подкрепление, било то като екипировка или във вид на жива сила, но Грей не смееше да рискува. Както го беше предупредила Сейчан, тук Гилдията беше в свои води. Всяка мобилизация на местните разузнавателни агенции щеше да е знак, че Грей поддържа тайна връзка с Вашингтон, а той не искаше да загуби това макар и дребно предимство. И още по-лошо, заподозреше ли Насър за връзката му с командването на Сигма, щеше незабавно да разпореди убийството на родителите му. Важно беше Насър да вярва, че групичката на Грей е отрязала окончателно пъпната си връв с агенцията-майка.
Въпреки това Грей беше поел риска да отправи към Пейнтър конкретна молба. И след като молбата му беше изпълнена, му оставаше само едно — да печели време.
Оставаха му още два часа.
Вратата на асансьора се отвори със звън зад него и Грей чу скърцането на декоративната метална решетка.
— Виждам, че вече сте пристигнали — обади се спокоен глас зад гърба му.
Грей се обърна.
Насър излезе от асансьора, облечен с тъмен костюм, без вратовръзка.
— Май няма причина да отлагаме срещата повече.
Мъже с маскировъчни униформи и черни барети се появиха откъм страничните коридори. Грей чу тропот на ботуши откъм верандата. Още двайсетина войници се спуснаха по стълбището. Макар да не размахваха оръжия, Грей не се съмняваше, че са въоръжени до зъби.
Очевидно Ковалски беше стигнал до същия извод, защото ръцете му вече стърчаха високо във въздуха. Сейчан само поклати глава.
— Жалко. Мислех да се накисна във ваната. Вигор застана до Грей.
— Време е да си поговорим за лечението — каза Насър.
18:18
Вашингтон — От това, което ми казваш — заяви доктор Малкълм Дженингс, — Грей няма какво да предложи на Гилдията. Нищо съществено поне.
Пейнтър го слушаше мълчаливо — беше оставил шефа на научния отдел да разсъждава на глас. Беше се обадил на Дженингс, за да чуе мнението му, и го беше хванал на път Към кабинета му.
— Ако се съди по разказа на Марко Поло — каза Дженингс, крачеше напред-назад пред бюрото на Пейнтър, — той и шепа други са получили защита срещу щама на Юда, като са яли кръв и момици — деликатес, приготвен най-вероятно от тимусната жлеза. И според историята кръвта и жлезата са били човешки.
— Което си е жив канибализъм.
— Или както Грей е разчел текста — и според мен правилно, — навярно става въпрос за примитивна форма на ваксинация. Тимусната жлеза е основен източник на бели кръвни телца, които са клетъчната защита на тялото срещу болести. А кръвта е основният път, по който се разпространяват антителата срещу различните инфекции. Консумацията на подобна тъкан би могла да подейства като еквивалент на имунизация, теоретично поне.
Пейнтър се съгласи.
— Според Грей точно това е предпазило спътниците на Марко Поло.
— Да, но дори да е прав, това с нищо не ни помага — възрази Дженингс. — Не предлага никакво реално лечение. Откъде са дошли кръвта и жлезата? Не от болен човек, със сигурност. Иначе Марко Поло и хората му са щели да се заразят по-бързо и от останалите. Има липсващо парче в тази мозайка. За да подейства подобно лечение, трябва да вземеш клетки и антитела от човек, който е бил болен и се е излекувал, който е оцелял след заразяване с щама на Юда. Един вид затворен кръг. Нужно ти е лечение, за да намериш лечението.
Пейнтър въздъхна.
— И в историята няма нищо, което да послужи за отправна точка, така ли?
Лекарят поклати глава.
Както се опасяваше Пейнтър, Грей беше заложил всичко на един опасен блъф. Амен Насър не беше глупак. Бързо щеше да стигне до същия извод — че откритието на Грей е лишено от реална стойност. Целият този блъф можеше да послужи само за едно — да спечели време. А след провала при изоставената касапница, където следата окончателно беше изстинала, играта му се превръщаше в неоправдан риск. в напразно усилие. Пейнтър се беше надявал Дженингс да открие в теорията на Грей някакво ценно зрънце.
Уви, и тази надежда се беше сгромолясала.
Пейнтър въздъхна и прие поражението си.
— Значи историята на Марко Поло е задънена улица.
— Не непременно — каза Дженингс и замълча. След миг-два продължи: — Директоре, има нещо друго, за което исках да поговорим. Затова бях тръгнал насам. Може дори да е свързано с теорията на Грей. Ако имате свободна минутка, най-добре ще е сам да видите за какво говоря.
В интерес на истината Грей нямаше и половин свободна минутка. Впери поглед в купчината доклади пред себе си. Кат, съпругата на Монк, беше поела задачата да следи сателитните данни от индонезийските острови. Като човек с дългогодишен стаж в разузнаването, тя умееше да си осигури съдействие от чужди агенции и да дирижира сложната система на сателитното проследяване. Но дори и с нейната помощ бурята в района на островите все така осуетяваше усилията им да открият туристическия кораб.