Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Ковалски вдигна ръка.
— А аз трябва да пусна една вода. Спешно. Насър се намръщи, но след миг стана.
— Ще прескочим да го видим този Байон. Но не открием ли нищо до обед — край.
После отново вдигна телефона до ухото си.
— Анишен, екзекуцията се отлага.
Грей посегна и стисна коляното на Вигор под масата.
„Благодаря ти“.
Вигор му хвърли поглед, който казваше, че още не са се измъкнали от блатото.
Насър побърза да потвърди предчувствието му:
— Анишен, единият родител, онзи, когото си избрала. Ще пощадим живота му, както обещах на монсеньора. Но все пак ни е нужно нещо, което и занапред да ни осигури пълното съдействие на командир Пиърс.
Насър впи поглед в Грей и продължи:
— За всеки час без задоволителен резултат отрязвай по един пръст. И понеже вече изгубихме повече от час заради напразните пазарлъци на командир Пиърс, първия пръст можеш да го отрежеш още сега.
И прекъсна връзката.
Грей знаеше, че е по-добре да си мълчи, но думите излязоха от устата му, преди да ги е спрял:
— Копеле проклето! Ще те убия! Насър го изгледа спокойно.
— Между другото, командир Пиърс, ако се питате кой от родителите ви беше избрала Анишен… избрала е майка ви.
18:55
Когато дръпнаха качулката от главата й, Хариет разбра, че е станало нещо лошо, нещо много лошо.
Извлякоха я от килера, където я държаха заключена, и я накараха да седне на метален стол. Когато й махнаха качулката, видя, че се намират в изоставен склад. Помещението беше огромно, с бетонни стени и под. Метални греди и тръби се кръстосваха по тавана, вериги висяха от ръждясали макари, миришеше на моторно масло и изгоряла гума.
Хариет се огледа.
Нямаше прозорци. Единствената светлина идваше от няколко голи крушки, които се пънеха да изтикат мрака назад. Без особен успех. Покрай едната стена имаше метално стълбище. До него имаше стар товарен асансьор с отворена врата.
Нямаше жива душа — освен похитителите им, разбира се.
На крачка вляво от нея Анишен се беше облегнала на една маса, държеше до ухото си мобилен телефон. Мълчеше. Слушаше. На масата пред нея имаше пистолет, резачка и малка горелка. Трима мъже патрулираха на границата на мрака.
Съпругът на Хариет седеше отпуснат на друг метален стол срещу нея. И той беше с белезници. Един от тримата пазачи стоеше зад него с ръка на кобура. Само че Джак не беше заплаха за никого. Главата му висеше, от устата му се стичаше слюнка. Бяха му свалили панталоните. Беше се напикал и боксерките му тъмнееха подгизнали. Левият му крак завършваше с протеза от коляното надолу. Старата трудова злополука беше нанесла жесток удар върху самочувствието му. Природата му беше отнела и малкото останала гордост.
И не само природата.
Хариет чувстваше тежестта на скатаните в джоба на жилетката й хапчета.
Сълзи потекоха по бузите й.
Анишен каза нещо по телефона, после го затвори с щракване. Обърна се към Хариет и даде знак на един от пазачите.
— Свали й белезниците.
Хариет не възрази. Дори повдигна ръце. Мъжът превъртя ключа и тежестта падна. Тя разтърка китките си.
„Какво става?“ По сигнал от Анишен мъжът я избута заедно със стола до масата. Силното стържене на металните крака по пода разбуди Джак.
— Хариет… — изломоти той. — Колко е часът?
— Рано е, Джак — отвърна нежно тя. — Спи си. Анишен пристъпи към него.
— Няма да стане. Спа достатъчно. Тия хапчета, дето му ги даваш, най-после подействаха, че и отгоре. Но сега е време за ставане. — Сложи ръка под брадичката му и я повдигна. — Дръж го така — каза на пазача. — Не бива да пропусне шоуто.
Джак не се възпротиви, когато мъжът повдигна главата му.
Анишен се върна при масата, като бършеше ръката си в панталона. Кимна на пазача до стола на Хариет. Той се пресегна, хвана лявата й ръка, стовари я силно върху масата и притисна китката й към плота.
Хариет се дръпна инстинктивно, но мъжът натисна ръката й още по-силно, докато мишницата й не опря в ръба на масата. Хариет усети студеното дуло на пистолет, опряно в бузата й. Третият пазач.
Анишен се приближи.
— Май ще трябва да дадем малък урок на сина ти, госпожа Пиърс.
Взе горелката от масата и натисна копчето за включване. Син пламък изригна със съскане. Анишен я остави на масата до ръката на Хариет.
— С това ще спрем кървенето.
— Какво… какво правите?
Анишен все едно не я чу. Взе резачката и разтвори широко дръжките.
— Така… С кой пръст да започнем?