Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— Не.
— Хм. Редки петна?
Харди поклати глава.
— Екипът щеше да ги открие.
— Да бе, онези компетентни специалисти. — Фримън размисли за миг, после посочи куфарчето. — Да имаш копие от полицейския доклад?
Харди му подаде друга папка и седна, докато Фримън я прелистваше, за да намери нужната му страница.
— Носела е тъмносиня памучна пола и светлосин пуловер. Чорапогащник. Черни обувки с нисък ток. Ах, ето го тук.
— Какво?
— Онова, което си очаквал — кръв и кал, но има също и петно от ръжда на лявото й бедро и по ръба на пуловера. Ръжда.
— Нали е паднала от балкона — възрази Харди. — Парапетът е от ковано желязо.
— Ето, видя ли? — Фримън, доволен от себе си, пак се облегна назад.
— Тогава защо пише „пране на тъкани“? Това означава, че в лабораторията не са намерили нищо по платовете, нали? Но са открили кръв, кал, ръжда…
— Може да е някакъв перилен или почистващ препарат. А може би просто означава, че по завесите, килимите и тапицерията не е имало нищо, което си е чистата истина. Всичките тези тъкани са били почистени.
— Възможно е. — Харди все пак не се успокои. Проклетите удивителни на Грифин стояха навсякъде около „Херитидж“ и по тази бележка и едва ли бяха без всякакво значение.
Но Фримън изобщо не си губеше платеното време. За своя радост бе отгатнал тайната на „р.“-то и продължи нататък с телефонното обаждане в девет и две минути.
И Харди му съобщи най-новите сведения за телефонния разговор на Брий с Кери. Когато свърши, Фримън изглеждаше озадачен.
— Но ти каза, че обаждането не е било в девет и две минути.
— Не. Било е по-рано — разговорът им е започнал в седем и десет.
— Тогава какво означава девет-нула-две?
— Не зная. Тъкмо това имам предвид, Дейвид, че Грифин го е записал, но аз не го разбирам. Смятах, че е час, който ще ни отведе към Кери, и така и стана, но пък времето не съвпада.
— Значи не е време.
— Не си прав — виж назад. Така той записва часовете, и то навсякъде. Осем и пет, единайсет и четирийсет и пет, а ето сега и девет и две.
Фримън помисли още малко, после махна с ръка.
— Добре, да го оставим и да вървим нататък. Какво означава „Бакс. Т.“ в осем и половина?
— Последният, който е видял Грифин жив, доколкото знаем. Може би и най-последният. — Харди се залови да му разказва за Торн и Елиът и за разрешителното, което щеше да издейства Глицки, за да потърси печатни материали. — Струва ми се, че ако Ейб открие улики за което и да било от трите комюникета, можем да спрем разследването.
Фримън избарабани с пръсти.
— Че тогава защо ние двамата с теб се занимаваме с това? — И преди Харди да успее да отговори, барабаненето секна. — Канета случайно да е работил за този Торн?
— Доколкото зная, не. Понякога за Джим Пиърс.
— В качеството на какъв?
— Като охрана на хотелски приеми или нещо подобно.
— Но не и при Торн, така ли?
— Не зная. Едва вчера свързах Торн с цялата тази история, така че не съм го питал.
Фримън пое в тази посока.
— Е, помисли. Нима и производителите на етанол не са давали приеми тук? Искам да кажа, че това е градът за приеми на САЩ. И те до един имат нужда от охрана, така ли е? Ако Канета е бил едно от стотиците ченгета, наемани срещу заплащане… — Сви рамене. Беше очевидно. — А ти сигурен ли си, че Торн е бил обвързан и с Кери?
— Да, чрез СКО, и то доста.
Старецът си бръкна в ухото с пръст.
— Добре, и тъй, кое е последното — „Бърн или Браун“, а после доларовият знак?
Харди се отпусна назад.
— Тъкмо затова, работодателю мой, дойдох при теб. Макар че я почакай, я да видя. — За десети път се взря в драскулките. — Моминското име на Брий е Брунета. Така че би могло да означава „Брун“. Какво ще кажеш? — Подаде му страниците.
— Възможно е — отвърна Фримън. — Може Торн да я е изнудвал за нещо в миналото й, когато се е казвала Брунета. Във всеки случай Грифин, изглежда, е открил някаква парична връзка и сигурно затова е звънил на Торн.
Харди си спомни за кашона с документи на „Калоко“ в кухнята на Глицки. За таланта на Рон — а току-виж всъщност на Брий — да трупа състояние или поне значителни кредитни лимити. Дали Торн не се е опитал да държи Брий в ръцете си и следователно в ръцете на Валънс и Кери чрез заплахата, че ще разкрие финансовите й измами? Или — още по-добре, — че по същия начин ще съсипе името й в очите на Кери?
Най-после се отпусна назад, Фримън го наблюдаваше съсредоточено.
— Ти смяташ, че Торн е подпалил и къщата ти, нали?
Старецът за пръв път споменаваше за инцидента и както навярно бе възнамерявал, това завари Харди малко неподготвен.